The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Турнири и първа брачна нощ

Тревата гали коленете ми и се чувствам като дете,усмихната и окъпана в слънчеви лъчи. Макс ме гледа любопитно,седнал на един дънер,а Аурумион лакомо яде джинджифилови бисквитки. Трохи хвърчат във всички посоки ,а мляскащото й лице разваля впечатлението за страшен,смъртоносен дракон.
Понякога ми се иска всички дни да минават така.
-И на мен.-кимва ми Макс.
На глас ли го казах?
-Та най-после ще ми кажеш ли какво те тревожи?
Очите му са загрижени,сякаш виждат право през обърканата ми душа.
-Не знам откъде да започна. Декс е с Инка и почти не се виждаме,въпреки ,че стаите ни са на метри разстояние. Останалите от отряда са разтърсени от смъртта на приятелите ни,за която аз се чувствам виновна. Клемея не е същата.Нямам време за нищо,дори за дракона ми. Всеки се опитва да ме нарани . Ремус е в Арталия за коронацията си. Не съм сигурна,че направих правилния избор,омъжвайки се за него. Дори отношенията ми с теб са странни,откакто призна чувствата си. Искам всичко да е както преди.
Макс ме гледа замислен.
-Ставай!
-Какво?
-Ще си направим турнир. С целия отряд. И Декс . И Аури.Ще бъде забавно!
Ентусиазираната му усмивка е заразна и безрасъдно хващам ръката му,побягвайки в лудешки спринт.
••••••••••••••
-Аз печеля!
-Моят изстрел беше по-точен.
-Измами!
Юнея и Лийс спорят както винаги,ала ми се струва ,че той ще отстъпи. Стрелите им са забити на почти идентично място.
На импровизираното игрище сме аз,Макс,Юнея,Ренея,Лийс,Нихе,Калих ,Инка,Декс,Кайъс,Брейън и Талия.
Брейън се разбира изненадващо добре с Аурумион и в момента гали главата й,докато я храни с бучки захар,а тя примлясква доволна и ме наблюдава.
Момичето ми.
В отговор получавам щастливо изпръхтяване,което почти събаря Инка.
Всеки се занимава с нещо- състезава се,говори с другите ,похапва,но всички са спокойни,засмяни. Не съм ги виждала така от отдавна.
Една ръка е преметната през рамото ми.
Макс ме поглежда с искри в очите.
-Щастлива ли си?
-Да.
Прегръщам го ,благодарна.
В един миг се чува дружно "оооооооо". Обръщам се изненадана ,само за да видя как Юнея целува Лийс,чиито очи са широко отворени в шок,а бузите му са поруменели.
-Какво зяпате?-пита Юнея,прекъсвайки целувката.-Трябваше да го накарам да замълчи!
Всички се смеем и неусетно като пясък между разтворени длани,денят ми се изплъзва бързо.
••••••••••••••••
-Крал Ремус Арталийски на Вашите услуги!
Засмивам се при вида на уморения си,току-що пристигнал съпруг.
Думата звучи чуждо и странно в ума ми.
-Добре дошъл!
Пуска багажа си на пода и се втурва към мен.
Целува ме нежно,сетне по-настоятелно.
-От сватбата чакам тази целувка !-възкликва задъхан.
Повдигам се на пръсти за втора целувка,когато той ме изненадва,хващайки кръста ми,вдигайки ме във въздуха,принудена да преплета крака около кръста му.
Опира гърба ми о стената и оставя пътечка малки,но въпламеняващи целувки по челюстта и шията ми.
Впивам жадни пръсти в гърба му и отмятам глава назад.
След още няколко такива целувки най-вероятно ще се превърна в желе.
Решавам да поема контрола в свои ръце,хващайки косата му,което го кара да се отдръпне.
Използвам момента на свой ред да целуна врата му,сетне леко да гризна меката част на ухото му. Стигам до съблазнителните му устни,полуразтворени в гримаса на удоволствие. Леко гризвам долната. Очите му се отварят,сини и подивели,погледът му не говори за въпитания принц Реми,а за властния крал Ремус.
-Ако не ме спреш сега-казва ,а дълбочината на гласа му ме кара да се разтреперя-няма да мога да се спра после.
Пауза.
-Тогава не спирай.-отвръщам,разкопчавайки първото копче на ризата му.
•••••••••••••
Събуждам се до спящия Ремус,ръката му е върху талията ми,главата ми е заровена във врата му.
Ставам леко,стараейки се да не го събудя.
С почуда под вратата си откривам бележка:
Казват ,че крушата не пада по-далеч от дървото.
Ако искаш да знаеш какво имам предвид ела в тронната зала в полунощ днес.
Б.