The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Сливане и забрава

-Как е завършила първите два ритуала сама?
-Ами ако загине?
-По тези земи не е бродил слят ездач от векове.
Чувам ги,сякаш това има значение-устните ми са неподвижни,изковани от камък.
Очите ми са затворени без прогноза за скорошно отваряне.Лежа на нещо студено и влажно.
Разграничавам гласовете на баба ми,Макс,Реос,Брейън.
-Остават й не повече от два часа,ако не решите сега тя може да умре. Тялото й има нужда от сливането.-констатира непознат глас.
Различни сцанерии се лутат в съзнанието ми- ще умра,ще ме убият,ще се... Слея? Какво значи това?
-Какво е това сливане?-пита Макс,гласът му е изпълнен с тревога.
Искрено ти благодаря, Макс!
-Третия последен ритуал по обвързване на ездача и дракона. Обикновено изпълняваме единствено първия: излюпването. В по-редки случаи ездача изпълнява и втория,който включва земните елементи и осъществява силна мисловна връзка между него и дракона.Никога досега не бях чувала за някой ,изпълнил го сам. А последният ритуал... Той обвързва двамата физически. Слива ги-буквално. Прави от дракона и ездача един човек с две лица,шейпшифтър. Но по тези земи не е изпълняван от векове- опасен е ,сложен,с риск за загуба на паметта,психичното здраве...живота.-отвръща баба ми ,бавно и спокойно.
Ако можех да мръдна ,определено щях да треперя.
-А к-какво ще стане с нея ,ако не се изпълни?
-Ще умре.-категорично казва глас,в който разпознавам Брейън.
-Тогава какво чакаме?
-Знак...Не знам,дете. Страх ме е.-баба ми звучи нервна.
За мое нещастие не чувам остатъка от разговора,защото съзнанието ми се предава,оставяйки ме да потъна в сладко забвение.
•••••••••••••••••
Събуждам се-поне условно. Очите ми отново са като залепени. Собственото ми тяло ме предава.До мен усещам присъствие,люспеста глава изпръхтява до ухото ми.
Момичето ми.
Тя разтърсва глава в отговор.
-Все още е жива. Трябва да започнем сливането.Аурумион,Валирия дайте ни знак ,че сте съгласни.
Аури,бавно им кимни с глава. Няма да умирам,момичето ми. Не съм носила всички рокли от гардероба си и не успях да ударя Ремус за отмъщение. Определено имам какво да правя още тук.
Съдейки по движението на въздуха около мен ,тя изпълнява казаното.
-Подгответе се.
Чувам движения,но не мога да разбера какво се случва.
-Вал,трябва да срежа ръката ти. Извинявай.-топлата длан на Макс обгръща моята и прави малък срез.
-Аури,няма да те боли. Ще внимавам- чувам Брейън.
Сетне съм преместена-отново съм в легнало положение,но този път под гърба си разпознавам пода на двореца.
Кървящата ми длан е долепена до люспестата лапа на дракона ми.
Баба ми започва да напява на непознат език и усещам как нещо се събужда в мен.
Бавно тялото ми е обгърнато с това на Аурумион,плътно сме притиснати,издигаме се плавно във въздуха.
Очите ми най-после се отварят,само за да видя ярка червена светлина и да се понеса стремглаво надолу към пода,на който стоях допреди миг.
•••••••••••••••••
С лудешки очи оглеждам обстановката. Къде се намирам?
-Будна е!-извиква момче със сиви очи и руса коса до раменете.Изглежда познат,стоящ на кресло до леглото,в което се намирам.
В стаята влетява един рус млад мъж,с тяло на воин и топли кафеви очи,усмивка грее на лицето му. След него идват още непознати: възрастна елегантна жена,мъж с белег на лицето на средна възраст.
-Валирия? Как си?
Май това е името ми. Имам мътни спомени,но изведнъж си спомням за малкото златногриво момче със златисти очи.
-Къде е брат ми? Къде е Самаел?-са първите думи,които излизат от устата ми,очите ми търсят трескаво моя брат близнак.