The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Полети и целувки за лека нощ

Събуждам се от викове.
-Валирия!
Вдигам глава,за да разбера че:а) нямам никакви дрехи 2) ден е 3) на поляната съм 4)около мен е обвита гигантска версия на Аурумион.
Усещам ,че е тя,но е нараснала стотици пъти.
Пред мен стоят група стражи,Реми и ...Клемея? Кралицата е с обичайния си налудничав поглед,младо лице,но тъжни очи.
Аурумион се събужда и става,закривайки ме с тяло.
Внушителна е ,дълга метри и метри,крилете й са жилави мощни. Изръмжава силно на стражите,които отстъпват назад.
Спокойно,момичето ми.
Не изричам думите на глас,но тя ме разбира.
-Реми,хвърли ми някаква дреха.-извиквам.
След минута прехвърчава дълга ленена роба ,която обличам и излизам иззад дракона.
Ремус ме прегръща.
-Добре ли си? Щях да полудея,помислих,че си мъртва! Когато  Клемея ме събуди и видях,че не си до мен,щях....
-Тя те е събудила?
-Търсеше теб.
-Клемея,какво има?-хващам ръцете й,заставяйки я да вдигне погледа си.-Търсила си ме.
-Само ти можеш да ми помогнеш,кралице,само ти. Помогни ми !-ноктите й се забиват в ръцете ми.
-Аз..не знам как,не..
-Само ти! Ти!
Стражите я издърпват леко и потеглят с нея към покоите й.
Искам да й помогна.
Изненадвам самата себе си,качвайки се на гърба на дракона,а в ума ми изниква една дума: Лети.
Преди да излетя последното ,което виждам е Ремус,викащ ме,очите му са пълни с тревога.
••••••••••••
Свободна съм. Никога не съм се чувствала така. Покоряваме облак след облак,танцуваме сред слънчевите лъчи,окъпани в светлина.
Косата ми се вее ,робата се държи,а усмивката не слиза от лицето ми.
Не мисля за нищо.Чист екстаз.
••••••••••••
Връщам се в двореца след полунощ.
Тъмно е като в рог,всички спят. Аурумион остава навън,не пожела да влезе.
В стаята ми свети една единствена лампа,влизайки заварвам Ремус да крачи наоколо напрегнат.
-Валирия!
Оглежда ме,сякаш да се увери ,че съм цяла.
Прибира кичур коса зад ухото ми.
-Прибрах се.
-Знам.
Облягам глава на гърдите му.
-Нямам никаква идея какво правя. Как е Макс? Декс? Близнаците и Инка ? Живи ли са? Какво се случи снощи? А Клемея ? Каква кралица съм? Нищо не правя.
-Слушай ме внимателно. Ти си Валирия. Излюпи гигантски дракон . Всячески се опитваш да защитиш всички. Бориш се за каузите си. Смела,умна,красива,забавна. Ти си ти. Ти си най-добрата кралица за кралството си. Имаш нужда от почивка. Освен това трябва да ти кажа ,че се свързах с мой стар приятел от Арталия и той потвърди ,че заложниците са добре,живи са.След десет дни ще тръгнем натам и ще ги спасим.Всичко ще е...
Не успява да довърши,защото хващам лицето му в ръцете си и го целувам.
Леко ,бавно,нежно.
Искам да кажа: благодаря ти. Бъди до мен.
Целият се вкочанява.Леко се отдръпва.
-Не го правиш от съжаление ,нали?
-Не.Целуни ме.
Дръпвам го,но този път той ме целува.
Все по-настоятелно,страстно. Ръцете му шарят по гърба ми,а моите са в гарвановочерната му коса.След секунди,минути или часове се отдръпваме,запъхтяни. Поглеждам надолу,щастлива и виновна. Какво ли прави Макс сега и как би се почувствал ,ако знаеше?
•••••••••••••
Сънувам Клемея.
-Помогни ми! Само ти можеш.
Изтичвам до нея,хващам ръцете й ,очите ми са златни. Изричам думи на непознат език и бившата кралица се свлича на земята. Изцъкленият й поглед омеква,чертите на лицето оформят някогашното делово изражение .
Тя става ,олюлявайки се и ме поглежда.
-Валирия? Дъще?
Събуждам се. Трябва да й помогна . И вече знам как.