The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Пазители и кърваво бъдеще част 1

Денят започва обещаващо-слънцето изгрява ясно и топло на хоризонта,до мен лежи,облян в слънчеви лъчи , Ремус,но самата аз съм преизпълнена с тъга и тревога.
Към обяд предчувствието ми се затвърждава-стражите ми съобщават за наближаваща малка група воини,които според вестоносеца им са чуждоземци ,идващи с мир.
Посрещам ги-наброяват 7 човека,до един въоръжени,облечени в странни дрехи в убити тонове.
Главатарят е изправен пред мен,а на рамото му виси вълча кожа.
Има набола черна брада,но всъщност едва ли минава двадесетте.Косата му има цвят на смола и се стели до кръста му,части от нея сплетени в плитки или украсени с мъниста.
-Кралице,нека се представя: аз съм Кьорн. Ние седмината сме последните Пазители.
-Какво имаш предвид,Кьорн?
Той сяда на земята ,скръства крака и започва да разказва с плътния си глас:
-Едно време драконовите ездачи са били стотици. Но въпреки силата си,те са имали нужда от помощници,някой на който да се доверят,някой,който ги разбира. И затова сме ние:притежаваме дарби. Затова сме тук.Пътуваме от месец и не можете да повярвам колко съм благодарен,че стигнахме навреме.Етна видя Вашата смърт ,Кралице. -той кимва към едно от трите момичета,притежаващо светло сини воднисти очи и червена коса.-Както и на цялото кралство.
Изтръпвам.
-Защо да вярвам на група непознати?
-Покажи й ,Етна.
Слабичкото момиче става ,кожата й е бледа и обсипана с лунички,изглежда крехка,но камата ,закачена на колана й казва друго.
-Може ли?-казва с мек глас и подава ръка
Кимвам.
Слага малката си длан на челото ми и стаята пред мен изчезва.
На нейно място се появява боен фронт ,в ръцете ми има меч ,но като гръм от ясно небе нещо ме пронизва до лявата ключица.
Кашлям кръв.
И умирам.
Очите ми се отварят,паника е завладяла обезумялото ми съзнание.
-Как-какво?
-Казах Ви. Трябва да попречим на драконите да паднат.Ако позволите ще бъдем Ваши стражи оттук нататък.
-Защо? Да,предупредихте ме,но може би вие сте убийците ми.
-Защото без дракони няма Пазители.Ще умрем до един.А сега вярвате ли ми?-казва с предизвикателен глас младия вожд.
-Само ако покажете какво можете!-гласът не е моя.Елия.
-Ел! Защо ни издаде?!-Доминик.
-Какво правите тук? Казах ви да ме почакате.-питам ядосана.
-Май пропуснах този ключов момент.-отговаря дъщеря ми и ми хвърля чаровна усмивка.-Тъкмо се връщахме от тренировка и дочух непознати гласове.Не се сърди.
-Това са Кьорн,Етна...
-Беатрис.-казва ухилено едно момиче със сплетена на десетки малки плитки кестенява коса.
-Майло,приятно ми е.-срамежливо казва момче с къса русолява коса и обръсната задна част на главата.
-Терия.-последното момиче има ягодово руси ситно къдрици събрани в небрежен кок.
-Дарий.-с поклон отвръща синеок младеж,висок като върлина,с потайна усмивка.
-Нео.-последното момче отсича със суров глас ,в пълен контраст със топлите му кафеви очи.
-Аз съм Елия,а това е близнака ми Доминик.
-Е,принцесо,какво имаше предвид по-рано?-пита Кьорн.
-Ако сте прочутите Пазители ,които твърдите,че сте,би трябвало да можете да се биете. Имам останал адреналин от тренировката. Приемаш ли,Кьорн?
Той поглежда мен.
Вдигам рамене-Елия не може да бъде спряна ,ако си науми нещо.
-Прието.Кога?
-Сега. Последвай ме.
Тя се затичва навън от стаята с развети коси,а аз и Дом имаме сили само да въздъхнем.
Скоро Кьорн се осъзнава и тръгва след нея,а по лицето му е изписана усмивка.
••••••••••••••
По пътя към залата срещам Ремус,който леко ме целува.Разказвам му за случилото се ,като пропускам смъртта си,споменавам само битка .
-Имам изненада за теб,но трябва да почакаш малко.-казва той загадъчно в опит да ме ободри.
Усмихвам се ,но няма време да му отговоря тъй като вече съм пред входа на залата.
Вътре в двата края на един тепих са Елия ,косата й е прибрана ,облечена е в боен клин и потник,а ръцете й са обвити с бинт.
Доминик и казва нещо.
Кьорн е съблякал голяма част от странните си дрехи.
Сега е със същото спортно облекло като принцесата.
Косата му е вързана,а татуировки с древни символи красят силните му ръце.
Изкован е от мускули.
Но съм уверена в Ел.
Сядам настрани с Реми,който само поклаща глава,до болка свикнал с поведението на дъщеря ни.
-Старт.-казва Дом.
Кьорн стои на място леко приведен.
Чака я.
Тя се прокрадва като котка. Оглежда го. Сякаш е напът да се обърне с гръб,когато изненадващо го удря с ритник по брадичката.
Той отстъпва назад озадачен.
Ел не губи време и го подкосява с нов ритник.
Пазителят се стоварва на земята ,но хваща глезенът й и тя пада с него.
Върху него.
Сетне не и дава време да стане и я премята през рамото си като парцалена кукла.
-Пусни ме!
-Не искам да те наранявам.-казва той умолително,но твърдо.
Тя изкрещява и в дланите й се появяват пламъци. Повдига крайчеца на тениската му и допира огъня до голата кожа.
Но нищо не става . Нито мехур,нито зачервяване.
-Какво по...?
Той я слага на краката й.
-Аз съм твоя Пазител. Не можеш да ме нараниш.
Тя го гледа ,вдигнала глава за да се взира в очите му.
-Така да е. Някой ден Доминик ще те срита.-казва тя ухилена.
Дом само вдига вежда предупредително преди да избухне в смях.
-Може и аз да пробвам.-казва добре познат глас на много скъп човек.
-МАКСУЕЛ! -скачам на крака и обвивам ръце около врата му.
Върна се.
....следва продължение :)