The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Признания и вечери

-Спрете веднага!- изкрещявам,тонът ми е заповеден.
Макс бързо става,юмрукът му кърви, а челюстта му е силно зачервена.
Гледа надолу като порицано дете,косата му е рошава. Ремус се изправя бързо след него,лявото му око вече посинява.За разлика от Макс ме гледа право в очите,притеснен и засрамен.
Декс гледа ту мен,ту тях. Настава тягостна тишина. Отивам до Макс и грубо хващам брадичката му,вдигайки главата му.
-Какво си позволяваш,помощник-командир?
-Аз..
-Наказанието за нападение над кралска особа е смърт .-Тонът ми е леден.
-Извинявай,Вал,не исках,но...
-АЗ СЪМ КРАЛИЦА ВАЛИРИЯ ЗА ТЕБ!
-Сестричке,моля те.-Декс се опитва да овладее положението.
-Излез от стаята,Дексос. И ти,Реми. Отиди при лечителката,ще се видим след час на вечеря. Кажи на готвача да сервира за двама във вътрешните градини.-Махвам с ръка и двамата излизат тихомълком.
Оставам сама с Максуел.
-Какво правиш,Макс?-Гневът ми се е уталожил,усещам успокояващото присъствие на Аури на рамото си.
-Ревнувам.-тихо прошепва той.
-Какво?
-РЕВНУВАМ! Не виждаш ли? От толкова време съм влюбен в теб,че вече не помня момента ,в който вече те смятах за повече от приятелка! Познаваш го от няколко седмици,а вече се намъкна в леглото ти.
Звукът от плесница отеква в стаята.
-Не желая да те виждам.Напусни. Сега.
Той ме гледа изумен,наранен,обиден.
Соча вратата. Макс си стои.Не помръдва.
-МАХАЙ СЕ! МРАЗЯ ТЕ! -започвам да го удрям ,дланите ми се срещат със стоманената му гръд.Той хваща китките ми.
-Спри.
И аз спирам.Май плача.
-Съжалявам,прости ми,съжалявам.-Макс е на колене,все още държи ръцете ми.-Не бях прав. Не искам да те разстройвам.
Няма да се дам толкова лесно.
-Излез,Максуел. Трябва да се приготвя за вечеря.
Този път излиза,а аз рухвам на леглото си,още познато като ябълката на раздора.
••••••••••
Готова съм за вечеря.Косата ми е събрана в небрежен кок,нося тъмно синя коктейлна рокля,подчертаваща правилните места според прислужниците ми. Обувките ми са високи и неуверено пристъпвам по коридора.
Каква съм дама!
Ремус вече е седнал на масата ,пие вино от кристална чаша. Окото му е посиняло,но не е подуто.
Щом влизам,погледът му се плъзва по тялото ми ,сетне се подсмихва.
-Прекрасна си. - казва простичко.
-Колко изтъркано.-вече наистина се усмихва,става и ми издърпва стола.
-Какво стана с обожателя ти?
-Той ми е като брат,освен това не желая да обсъждам темата.
-О,смяташ го за брат,колко приятно . Поне за мен.- Надига чашата с виното и я пресушава на един дъх.
Мълчим ,но не е неудобно,а някак комфортно. Вечеряме и той ме кани на разходка,завръщайки ме със сакото си. Този аромат . На мъж,на чистота,на лукс.
Но определено получава черна точка в таблицата за клишета.
Спираме край розите. Вече е тъмно,подухва леко.
В един миг спира и застава пред мен. Поглежда ме странно ,очите му са леко потъмнели,синината му придава нещо диво,мистериозно. Хубав е като скъпа вещ. Ама нали няма...?
-Когато те събудих,или поне опитах,исках да ти кажа нещо. Намерих постройка ,отговаряща на описанието ти.
Пресяга се бърка в джоба на сакото си,както е върху мен. Изважда смачкан лист и го разпъва. На него има снимка на малка позната къщичка,а до нея е познатата шатра. Сигурна съм. Това е. Ремус успя.
••••••••••••
-Декс ,опаковай си нещата , отиваме на пътешествие!
-Какво?- той ме гледа сънено .
-Ще посетим една горска къщичка,много е важно,знам го.
-Дай ми час.