The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Заплахи и смърт

Прокашлям се и Инка скача от леглото като уплашено зайче.
Декс потърква очи.В момента ,в който ме вижда се ококорва.
-Вал...
Засмивам се.
Двамата ме зяпат.
-Не ми давай обяснения. Просто не го очаквах. Но сега всичко се изясни-видението,къде се губите напоследък,държането за ръце.
-Не исках да научиш по този начин,Вал.-казва Декс засрамен.-Щях да ти кажа,но беше заета.-почесва се по главата.
-Ще поговорим,братко.Сега по-добре да ви оставя.-на път съм да затворя вратата,когато се обръщам .-Инка,ако му разбиеш сърцето....Нека кажем,че шансът да изчезнеш безследно е много голям.
Усмихвам се и излизам без да дочакам реакцията й.
Добре се справих!
•••••••••••••••
Правя лицеви опори мълчаливо.Раз-два,раз-два.
-Май вчера доста се изложих.
Максуел влиза в залата за тренировки в спортния си костюм .
Винаги съм се възхищавала на тялото му- всеки мускул е добре оформен,стойката е стегната,но някак момчешка,раменете му са широки,движи се тихо,елегантно,но мъжествено.
Мълча ,дори не го поглеждам. Вбесява ме,държи се като дете.
-Вал?
-Валирия?
-Отговори ми.
Не се предавам ,давайки му шанс да опита от собственото си лекарство.
В един миг съм на земята и правя петдесет и осмата лицева опора,а в следващия съм вдигната във въздуха,краката ми са около кръста му.
-Какво правиш ? -гледам го троснато,не издавам изненада,въпреки че пулсът ми е ускорен от внезапната близост.
-Искам да те целуна .
-А аз искам да живея в малка колиба в планината,но няма да стане.
Усмихва ми се.
-Знам,че и ти искаш.
-Как?
-Не си ме карала да те пусна.
Заравям ръце в косата му,придърпвам го към мен и миг преди да го целуна ,се накланям към ухото му.
-Не си играй с мен,Максуел,защото :
Първо -не го заслужавам.Второ -в тази игра съм по-добра от теб. Трето-сгодена съм .
Слизам от него,оставяйки го със сведен поглед и кървящо сърце.
Започва сериозно да ми омръзва от срещуположния пол.
•••••••••••
-Кралице,за пореден път Ви моля! Не е подходяща гледка за дами.
-Не знам къде видяхте дами,лорд Шуелв.
Минавам покрай редиците хора,скупчили се около непознатия обект.
Избутвам Ремус,очите му пълни с ужас.
Най-отпред са Макс и Декс,спиращи Кайъс да види нещо зад тях.
В един момент той им се измъква и те се разделят ,давайки и на мен,и на Кай добър изглед към труп със стрела,забила лист в гърдите му.Близнакът изпищява,нетипичен звук за силен мъж като него,дори сюрреалистичен.
Вишъс лежи в собствената си локвичка кръв на земята.
Доближавам се. Не чувам виковете на приятелите ми.
Осъзнавам ,че той не е сам. В ужасяваща формация на тучната трева са проснати три тела,на лицата им са изписани смразяващи кръвта гримаси.
Тарев,Вишъс и Алина.
Трима човека от отряда ми.
Млади,смели,достойни.
Тримата са пронизани прецизно от стрела право в гърдите,всяка държаща хартиено послание.Докосвам една от стрелите,а по пръстите ми остава гъста кръв .
Следващата...си...ти.
Причернява ми.
Нечии ръце ме подхващат и разпознавам аромата на Ремус.
-Ела с мен.
Повежда ме нанякъде като парцалена кукла,а в главата ми като на лента се въртят последните моменти с тримата мъртавци.
Аз съм виновна.
За всичко.
Пред очите ми изплува падналия на колене Кайъс,разплаканата Инка,треперещия ми брат.
Не съм усетила как стигаме до стаята ми,когато рязка болка раздира гърдите ми и изпищявам.
Погледът ми се премрежва.Главата ми пулсира.
-Вал? ВАЛИРИЯ! ИЗВИКАЙТЕ ЛЕКАР!
-Дръж се ,Вал!Чуваш ли ме? Не ме оставяй !Валирия?
Опитвам се да му отговоря,но от устата ми излиза гъста черна кръв.
Душа се .
Драпам с пръсти по гърлото си.
Ремус е до мен,пристига лекар,двамата включват някакви тръбички в мен.
Празнота.
Може би съм мъртва.
A/n:не ме убивайте :D Надявам се книгата да ви харесва и да ви държи на нокти,ако е така моля дайте мнение:) и второ: предложете ship name за Валирия и Ремус /Макс ,ще съм благодарна :3