The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Малък съвет,големи вълнения

-Заклевам се във вярност към кралица Валирия Крея Пхаар,да й служа с живота си,да поставям живота й пред моя,да й бъда лоялен и верен съветник и слуга до сетния си дъх.Заклех се!-В хор казват новите ми съветници.

-Приемам клетвата ви!Нека заедно променим кралството към по-добро.-Време е да им дам даровете,които съм подбрала.Първо пристъпвам към Декс,с когото не съм говорила от деня на смъртта на краля.Изглежда необичайно угрижен,под очите му тъмнеят черни кръгове.Прави опит за усмивка,но обичайното му безгрижно изражение отстъпва място на лицето на един млад мъж,изпит от безпокойство.Хващам ръцете му и допирам чело ó неговото.

-Дексос,на теб дарявам безграничната си любов и доверие под формата на този медальон.-Слагам в дланта му сребърната верижка със стоманена висулка,част от меча на краля,с фамилния герб ,гравиран по средата.Очите му са пълни със сълзи,само стиска леко ръката ми и кимва безмълвен.Продължавам с натежало сърце към Инка,чиито тъмни ситни къдрици небрежно галят голите й рамене.На лицето й грее лека усмивка,разкриваща две трапчинки.

-Инка,на теб дарявам този меч,прекрасно разкриващ твоите две лица.-Подавам й меч в бяла кожена ножница.Дръжката е опасана от низ гравирани орхидеи,а острието е опасно остро.Мечът е лек и красив,но смъртоносен,точно като самата нея.

-Благодаря,кралице.-казва тя с лек поклон.

-Елвия,на теб дарявам това колие с редки червени диаманти,защото всеки знае,че те са най-добрите приятели на момичетата, а аз се надявам ние двете да станем такива.-Младата баронеса приема подаръка с аристократично кимване.Самата тя е не по-възрастна от мен и е известна с освежаващо нормалното си поведение за човек от нейния ранг.С рижата си дълга права коса и лешниковите си очи,тя определено привлича погледите,а умът не отстъпва на красотата й.Познаваме се отскоро,но у нея има искра.

-Ремус,на теб дарявам тази роза.-Завъртам между пръстите си червената роза,напомняща ми за деня на първата му клетва към мен.Той се усмихва многозначително,като хваща ръката ми,държаща цветето.Допирът му ме изненадва и ненадейно се убождам на един шип.Той леко издърпва розата от кървящият ми палец,оставяйки я настрани,сетне изважда кърпичка от сакото си и увива пръста ми внимателно.Най-вероятно съм го зяпнала като теле,защото всеки шум в стаята спира,единствено усещам как всички погледи са вперени в мен.

-Внимавай повече,Валирия.-прошепва принца с игрива усмивка.Ако не бяха годините подготовка,сега щях да се червя като ученичка.Запазвам хладнокръвното си изражение и продължавам към Макс.

Изглежда нервен.

-Макс,на теб д-дарявам едно обещание,което ти дължа.-Вдишвам дълбоко.-Обещавам,че няма да съм толкова безразсъдна ,когато става въпрос за живота ми.Обещавам,че ще се пазя повече.-Той ме гледа изненадан,но върху устните му се разлива широка усмивка и неочаквано ме придърпва в прегръдка,лека и кратка,но изпълнена с благодарност.

-Обявявам край на церемонията по сформиране на новия Малък съвет!Разпуснати сте.

Излизам с врътване на полите на роклята си от бяла коприна и шифон,а косата ми се стели зад мен.Сърцето ми думка бясно,спомняйки си думите от пророчеството:

Двамина ще се борят за нея...

Е,късмет,драги,защото едва се справям с всичко засега,какво да говорим за още допълнителна работа като ...любов?Засмивам се,а смехът ми кънти в каменния коридор.Трябва да се подготвя за утрешните преговори с кралицата на Слийр,голяма кралство ,където жените са на почит.По-добре мозъкът ми да превключи на режим политика,защото в момента единствено мога да мисля за една ленена кърпичка,пеперудено докосване на дълги бели пръсти,една широка усмивка и кратката топла прегръдка.

Авторска бележка:Тааака,надявам се да ви харесва книгата :) благодаря за подкрепата :) Ще съм страшно благодарна,ако дадете мнението си! (искам да знам дали сте отбор реми или отбор макс :D ) Да знаете,че вие сте вдъхновението ми да пиша <3