-Как така за месец? Нямаме месец,полоковник Фредер.-Не съм спала от дни. Преди три дни отвлякоха семейството ми.
Нямам никой,освен Ремус.Хваща ръката ми,спирайки ме да ударя масата.
-Не мога да свикам армия достатъчно добра за битка с Арталия,прочута със стратегиите и оръжията си.
-Имате две седмици и нито минута повече. Живота на изключително важни хора зависи от това.
Излизам от залата,намръщена,угрижена. Ремус е по петите ми. Спи в стаята ми,на дивана.Кара ме да ям,успокоява ме,бърше сълзите ми и спира юмруците ми.Опитва се да ме разведри,издава тайни за Арталия и слабостите на войската.
Аурумион е болнава и нямам идея какво да правя с нея. Не расте,топла е на допир,често отказва храна. Реми предположи ,че емоциите й са в синхрон с моите. Дано е прав.
Влизайки в стаята си,забелязвам отражението си в огледалото. Черни кръгове под очите,рошава коса,уморен вид. Прекрасно.
-Не си обядвала.
-Остави ме.
-Не,сериозен съм...
-МАХНИ СЕ!
-Няма да се махна,Вал. Разбирам колко ти е трудно,но тревожейки се непрестанно ,няма да промениш нищо.
-Как да не се тревожа?Брат ми е там! Инка,близнаците,Макс...-прошепвам,сълзи се събират в очите ми.-Уж съм кралица,а сякаш съм безсилна. Не мога да си позволя да загубя,Реми.
Изненадващо съм дръпната в прегръдка,топла и гальовна. Отпускам се и вдишвам. Ръцете му галят косата ми,сърцето му бие като лудо. Вдишвам леко,затварям очи.
-Благодаря ти. За всичко.
-За теб винаги,Вал.
••••••••••••••
Сънувам поредния кошмар,мятам се в леглото ,крещя. В миг се събуждам ,обляна в пот,уплашена,разтърсена.
Реми скача от дивана.
-Как си? Имаш ли нужда от нещо?
Стоя и го зяпам.
-Знаеш ли,като малък имах много кошмари и мама ми четеше приказки. Любимата ми беше за Красавицата и Звяра.Искаш ли да ти я разкажа?-пита ме.
Лягам,той ме завива и сяда на края на леглото ми.
Имало едно време...
Унасям се бързо,но щом приключва с приказката и става ,се сепвам.
-На дивана съм,не се притеснявай. Лека нощ.
-Не.. Дивана. -тупам на завивките до мен,има много място.
-Сигурна ли си?
-Ъхъ.
Ляга на прилично разстояние от мен,но е хубаво да усещам топлото му присъствие.
Заспивам,този път без кошмари.
•••••••••••
Отново съм будна,но този път е различно.
Аз съм,но не съвсем.
Сякаш се виждам извън тялото си.Слънцето е напът да изгрее,а Ремус спи спокойно с леко разтворените си момчешки устни.Аурумион я няма. Ставам от спалнята,озадачена.Отражението ми е необичайно,очите ми са жълти,вените блестят. Леко дръпвам горната част на нощницата ,за да разкрия светещото си в червено сърце. Меката светлина озарява пода около мен.
Краката ми сами тръгват към вратата. Безшумно се изнизвам,стъпвайки боса по каменните стъпала.
Не ми е студено ,кръвта ми е топла.
Неусетно стигам до място,което старателно избягвам в последните дни.
Поляната на пикника. В средата има широк кръг с пет символа.По средата е Аурумион. Чака ме.
Стъпвам в кръга .
-Земя.
Изричам думата ,но гласът ми е чужд. Древен,могъщ,изпълващ нощния въздух .Един от символите засиява в зелено и земята се разлюлява.
-Огън.
Втори символ лумва в пламъци.
-Въздух.
Лекият бриз разпилява косите ми,докато третият символ се обагря в жълто.
-Вода.
Последният символ около кръгът става син и започва да ръми.
Премествам се в точния център,означен с петият,последен знак,а Аурумион каца на рамото ми.
Извръщам глава към небето.
-Дух.
Знакът под мен огрява нощта в мека бяла светлина.
Сетне всичко спира за миг и целият кръг засиява.
Дъждът се превръща в порой,ветрецът- в ураган,огънят- в пожар,а земята се тресе неконтрулируемо .
Падам на колене.Около мен се вихри ужасяваща буря. Пращят мълнии,паднали клонки ,подхванати от вятъра дращят лицето ми. Неестественият огън продължава да гори под дъжда и пламъците заплашват да ме погълнат. Ужасяваща болка се разпростира в гърдите ми и изкрещявам,падайки на земята.
Обхваната съм от пламъци,литри биеща в лицето ми вода и неизмерима агония,
Не виждам Аурумион,но чувам изскимтяването й.
Нов порив на болка. Извивам гръб,прехапвам устни .
Болката надделява и припадам в блажен мрак и тишина.
Авторска бележка: надявам се да ви е харесала главата,ако е така дайте мнение ❤️ съжалявам за отворения край ,не ме убивайте 😂 утре ще ъпдейтна,за да се реванширам за вчерашния пропуск ✌🏻️
ŞİMDİ OKUDUĞUN
The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)
Tarihi KurguНа далечната планета Тругар живее едно момиче.Една бъдеща кралица. Един непобедим рицар. Един роден лидер.Една непокорна осиновена принцеса. Безстрашна ,смела,саркастична и на стотици стъпки от истинска дама Валирия Пхаар никога не е предполагала...