The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Рождени дни и огнени нощи

5 години по-късно
Близнаците имат рожден ден-вече са пълнолетни.
Майчиното ми сърце се свива само при мисълта,че ще ме напуснат за своето обучение.
Организирах бал-наоколо е пълно с техни приятели и други кралски особи.
Усещам нечия ръка, подхващаща моята собствена.
-Мамооо,изглеждаш толкова замислена. Позабавлявай се!-изчурулика Елия.Златната й коса се стели свободно по гърба й,а тиара краси главата й. Изглежда като прелестна фея със големите си сини очи,пухкави розови устни и малък,но сериозен нос,придаващ й непривична суровост.
До нас се появява и по-срамежливия Доминик,облечен в изтънчен тъмно син смокинг в тон с бляскавата рокля на сестра си.
Косата му потъмня с годините и вече е горд брюнет с очи на кошута,издигащ се с цяла глава над Ел.
-О,имате семейна среща без мен?-възмущава се той.
-Говорим си за женски работи. -отвръща троснато Елия.-Освен ако не те интересува как да се побереш в рокля,отивай при другите от твоя пол.
Той се ухилва и се запътва към групичка млади мъже.
-Какво става,миличка?
-Глупавите му приятели хвърлят погледи на Валенсия цяла вечер.-оглеждам се за шестнадесетгодишната си племенница,дъщеря на Декс.
Виждам как едно видимо по-зряло момче се е надвесило над дребната й снага,докато тя се опитва да се отдръпне.
Елия пуска ръката ми и тръгва бързо към тях.
-Ел! Не прави нещо,за което ще съжаляваш по-късно.-виквам след нея,уви,напразно.
Стигайки до нищо неподозиращия непознат,тя,видимо бясна ,му кресва:
-Остави я,Дариел! Каза ти ,че не иска компанията ти.
-Всички се дърпате първоначално...Така сте благородничките,ала скоро падат маските и роклите.-подхилва се пияния граф.
-Ел,недей.-казва Валенсия,дърпайки ръката й.
Като по чудо,тя изслушва по-малкото момиче и се рязка стъпка се завърта,но точно преди да си помисля ,че този път всичко се е разминало,в миг ,с нечовешка скорост ,дъщеря ми се обръща и забива дясно кроше в носа на Дариел.
-На рожденния ми ден ли трябва да ги говориш тези неща,глупако?! Надявам се да те заболя ,богат лигльо такъв.Мамино синч- обиди се сипят от розовите устни,докато Доминик не слага ръка върху им и настава гробна тишина.
В един миг всички гледат близнаците,сетне мен.
Вдигам рамене.
-И аз съм правила подобни неща.Предлагам граф Дариел да отиде да се освежи,сетне да си разменят извинения и да продължим нататък. -поглеждам Елия.-А ти,принцесо,ще поговориш с мен после.-тонът ми е строг,но мислено й изпращам:Добро кроше.
•••••••••••••••
Балът най-после привърши.Прибирам се към стаята ,където очаквам да заваря спящия,болен Ремус,но вместо това намирам куп рози,свещи,както и вечеря за двама сервирана на терасата с изглед към градината.
-Май някой се е излекувал?
-Дори не съм боледувал.Исках да те изненадам,децата помогнаха.
Облечен е в черен костюм и вглеждайки се в бездънните му сини очи ,осъзнавам,че времето е минало страшно бързо.
Сякаш вчера видях тези сапфири за пръв път,взирайки се в мен със същата любов,възхищение и отдаденост.
Целувам го.
И пак .
И пак.
С годините сме осъвършенствали изкуството на целувките и всяка е все по-страстна и значима.
Засмивам се неочаквано.
Той се отдръпва,гледайки ме въпросително.
-Нищо,просто се чувствам като момиче. Сякаш вчера бе първата ни целувка. Така млади и луди,безгрижни и влюбени.
-Сякаш сега нещо се е променило.-отвръща с нисък дрезгав глас,точно този ,който обичам,пропития с мъжественост,страст и нещо животинско.
Безрасъдно хапя долната му устна и изтръгвам разтърсващо стенание.
Човечност:изключена.
Отвътре горя като искра и с всяко докосване се превръщам в огън ,сетне пожар.
А той е цунами.
Две природни бедствия,срещащи се в ударна точка,борещи се за надмощие.
Неусетно настъпва изгрева,а с него и най-ужасния ден от живота ми.