The Fire Queen/Огнената кралица (Валирия)

Танци и неочаквани обрати

Вкъщи съм. Най-после в стаята ми,сама с мислите ми.Имайки предвид,че напоследък се случват само отрицателни неща,решавам да се разведря малко.
Като всяка изискана млада дама решавам да си облека нещо удобно - фланелка и памучно долнище. Косата ми е овладяна в рошаво подобие на опашка.Аури щастливо се търкаля в леглото ми.
В детински изблик грабвам четката си за коса и започвам да пея. Скачам,танцувам,викам с пълно гърло,а малкото златно драконче кръжи около мен,споделящо настроението ми.
На вратата се почуква.
-Вал,много хубаво пееш,но искам да поговорим.
Макс.
Упс.
-Влез.-полу-изричам,полу-изпявам. Не се срамувам от него. И в по-лоши ситуации ме е виждал.
Влиза през вратата и леко се ококорва при вида ми.
Усмихва се.
-Отдавна не съм те виждал така.
-Ще го приема като комплимент.
Скачам от дивана и оставям четката на тоалетката.
-Ъм,относно това,което видяхме...
-Макс...
-Винаги съм бил влюбен в теб.- бузите му горят в ярко червено.
Аури издава дълбока въздишка.
-Макс,чуй ме. Изобщо не съм готова за любов,да не говорим за сватба,имам куп проблеми,чакащи именно мен да го разреша и не искам да развалим приятелството си. Нека почакаме. Ценя те,Макс. За мен ти си много важен и винаги ще бъдеш.
Хващам лицето му в ръце. Навеждам се и лекичко го целувам по бузата.
-Не искам да те нараня.Искам всичко да е постарому.
Той мълчи.
-Ще те чакам да знаеш.- казва той полу-шеговито.
Засмивам се.
-Ще го имам предвид!
Сетне ме мята на гръб.
-Пусни ме!-смеем се.
-Не,не ,концерта продължава.Ти пей,аз ще танцувам.
Той ме оставя на пода и ми подава четката.
-Микрофона,шефе.Раз,два,три и...
•••••••••••
От два часа пеене,смях и закачки ме боли корема,но Инка ме склонява да отида заедно с нея,Декс ,Реми и Макс на пикник.Аури остава да спи в стаята ми.Оказва се,че близнаците също ще идват.По пътя към отдалечената полянка Макс и брат ми усилено се опитват да ме спънат с кошниците си,пълни със свежи продукти. Хващам Реми да ме наблюдава,леко намръщеното му изражение стрелка с поглед ту мен,ту Макс.
Междувременно Инка и Вишъс му задават някакви въпроси ,на които той отговаря полвинчато.
Отивам при него,дърпайки го настрани за ръката. Декс вдига вежда,но му правя знак да продължи.
-Гледаш като сърдито дете.
-Така ли?
-Какво става?
-Притеснявах се за теб,но изглежда си се справила след виденията. Помислих,че ще искаш да говорим.Максуел ме е изпреварил.
-Момчета.Пфу.
Лицето му е сериозно.
-Хайде усмихни се.
Оплезвам му се.Няма ефект. Кръстосвам очи.Нищо.
Решавам да ползвам друга стратегия.
Доближавам се на сантиметри до лицето му,местейки си погледа си от устните му на очите му и обратно. Не трепва.Повдига брадичката ми с пръст.
-Не играй игра,която знаеш,че ще изгубиш.
Миг преди да слеем устни ,нещо гръмва.
Отстъпвам уплашено назад.
Какво се случва? Виждам воини,черните им брони са ми добре познати. Арталийски воини.
Сетне чувам писъците. Инка. Ремус трепери до мен.
-Залегни веднага.- шепне настоятелно,натискайки главата ми надолу.
Лазим до храстите,скрити сме.
-МААААКС!
Това беше Декс.
-Пусни ме,пусни ме!-казвам на Ремус.
-Ще те убият.
-Ще викам.
Запушва устата ми. Плача. Добре ли е Макс? Какво стана? Брат ми? Инка? Близнаците?
-Кралицата не е тук!
-Но войниците ще дойдат след минута.
Гласовете са не ми познати.
Треперя. Чува се тропот на конски копита. Тръгват си.
-Натоварете пленниците в клетките.
Нещо в мен щраква.Кипя от ярост. Майка ми. Сега и новото ми семейство. Ритам Ремус и изскачам от храстите само за да се видя празния хълм и остатъците от незапочнатия пикник ,напомняйки ми за загубеното и за обещаното отмъщение.
Време е за действие.
Аз съм кралица.
Аз съм потомка на крале и кралици.
Няма да ми вземат всичко.
Няма да им го позволя.
Време е за битка,а аз никога не губя.
Авторска бележка :
Мерси много за коментарите на миналата глава❤️❤️❤️ надявам се да не ме убиете след тази глава 😂 задавайте каквито искате въпроси в коментарите ,ще се постарая да отговарям максимално точно,без да разкривам спойлери за книгата 😂💋
XOXO