Принцът.

Срещата.

Прибирам се вкъщи, за да се подготвя за излизането навън. Не знам защо, но искам да изглеждам добре днес. Когато влизам в къщата виждам баща ми, който се е прибрал от работа и му казвам, че ще изляза, а той ми казва просто да не закъснявам. В това общо взето са нашите отношения. Влизам в стаята си, която е на вторият етаж и отварям гардероба си. Претърсвам за нещо по- цветно и по-момичешко, тъй като съм с пуловер и черен панталон и платформи. До преди една-две години бях луднала по роклите, и започвам да търся рокля от този си период. Намирам една червена на бели точки, която подчертава тялото ми и я слагам. Косата ми е накъдрена сутринта, затова просто я пооправям. Оставам си с белите платформи. Някой звъни на вратата ни, поглеждам през прозореца и виждам, че е Катрин.. Бях забравила, че ще идва у нас, но ще я поканя да излезе с нас, все едно съм променила плановете. Тя е с черна пола и блуза. Красива е. Докато слизам по стълбите, ми хрумва идеята, вече да слагам по-цветни дрехи и да изглеждам по-добре за да хвана нечие око. Дали Дилън щеше да ме забележи така? Защо въобще се питам?!

-Катрин, здравей! – казах аз- Забравих да ти кажа, че имаме малка промяна в плановете.

- Виждам, изглеждаш уникално!

- Благодаря, уговорихме се с Теса да излезем трите, но тя е поканила и Себастиян и Дилън.. ъъ сещаш се новите като теб? – и се засмях.

Имах добро чуство за хумор. Нуждаех се от това. Понякога се чудя как така съм толкова нормална, а не съм някоя кифла..

- О, да! Много добра идея! Къде ще ходим? – попита ме Катрин

- Първо отиваме в Теса. Тя живее отсреща.

Заварихме Себастиян и Дилън точно пред вратата и звъннахме на звънеца. Теса излезе. Уау, никога не бях я виждала такава. Беше сложила толкова грим, колкото не е слагала през целия си живот. По принцип си слагаше очна линия и ягодов гланц за устни. Толкова добре я познавах наистина. Беше с високи платформи и косата и беше прибрана на дълга плитка с екстеншъни. Тя имаше екстеншън? Как въобще не съм знаела?

- Тес, изглеждаш уникално! – направи и комплимент Себастиян. Теса беше на път да припадне.

- Здравей, Ребе. – поздрави ме Дилън. Бъди смела, бъди смела, Ребека.

- Здравей, Дилън. Ъмм, как си?

- По-добре щом те видях.

Какво за бога беше това?! Познаваме се от днес, все пак. Колко е нужно за да се влюбиш? За момичетата е много трудно понякога, а друг път- от първи поглед. Дали за момчетата е така? За какво ми е да знам? Толкова въпроси имам към всичко...

- За какво говориш?- казах аз възмутено.

- Чудех се, дали ще искаш да излезем..- погледнах го странно. Пауза. – Като приятели..

- Ами да, защо не.

Бяхме у Теса. Аз бях в хола с Дилън и Катрин, но реших да се кача в стаята на Теса, а къщата и ми беше като втори дом.

- Дилън, къде е брат ти?

- Ами не знам, беше с нас в хола..

Качвам се по стълбите. Дилън ме последва, уж да търси брат си също. Защо ли искам да ме следва, за да е с мен? Това е глупаво! Отварям вратата на стаята на Тес, а какво да заваря.. Тя се целуваше със Себастиян! С Дилън зяпнахме като откачени.

- Ъъъ, май прекъсваме нещо- казах аз.

- Не, нищо няма. Сега слизаме. – личеше си, че приятелката ми беше засрамена.

-Дилън, нека слезем.

- Колко бързо станаха гаджета. Като се прибирахме си говорехме за двете ви, но не мислех, че ще атакува толкова бързо. – каза ми Дилън.

- Атакува?! Какви са тези глупости с чуствата на момичетата? Не си те мислех за такъв, Дилън. Мислех, че си от другите. Какво за бога си мисля?- говорех силно и мисля, че много хора ме чуваха. – Та ние се познаваме от днес! – понижих тон.- Забрави за приятелската ти среща, моля те.

- Какво за бога ми говориш Ребе? Та аз цял ден си мислех за теб! – последва пауза. – За какво ми беше изобщо да ти го казвам?!

- Мислил си за мен?

Мислил е за мен? Това хубаво или лошо беше?

- Да, толкова си различна от останалите, толкова красива, дори да не носиш тонове грим. Може да те познавам от един ден, но сякаш е много повече.

- Наистина ли?- попитах аз.

Гледах към краката си. Не исках да го погледна в очите. Каква глупост бях направила? Защо се разгневих? Мисля че по-добре, че го направих, за да науча тези неща. Чуствам се толкова добре. Чуствам се обичана. Без майка си, имах нужда от това. Но какво да кажа на Дилън?

- Дилън?

- Да. – виждах че той ме гледа със сините си очи. Тези очи.

- Може ли да излезем след два-три дни заедно?

- Наистина ли го искаш? – попита ме той.

- Да. Сигурна съм. – казах аз и го погледнах в очите. „Само ако Касандра не те е отнела от мен."

- Добре, ще чакам този ден с нетърпение. Но сега нека излезем и с брат ми, Теса и Катрин.

- Дам, добре.

Това е втората глава към историята ми! :) Надявам се, че все още ви е интересна, понеже искам да продължа да я публикувам тук. Мненията ви са много важни за мен! ♥