Принцът.

Епилог.

След 3 години:
Вече се чувствах доста помъдряла от целият си живот. През тези 3 години научих какво е истинската любов, да я изпитам докрай. Да постигна един от най-големите успехи в живота си, а именно организацията, за която мечтаех, въпреки лошите обстоятелства, които ме свързаха с тези неща.
Бях на 21, необвързана и свободна.
Малката Рейчъл растеше, вече беше на 3 и беше малко жизнерадостно момиченце. Виждах я при всяка възможност, но чичо ѝ също не се отделяше от нея. С Дилън бяхме приятели, приятели, които някои случайни утрини се събуждаха прегърнати. През тези три години направихме няколко грешки, но може би не съжалявах. С него бяхме приятели, можех да му споделя, но никога нямаше да мога да го прегърна след гаден ден.. Всичко беше колкото просто, така и сложно.

Взех чантата си и тръгнах от офиса, в който работех през свободното време от университета. Вече чаках дипломирането си и можех да практикувам професията. Затова свързах нещата с организацията и работата като психолог.
- Ребека, тръгваш ли? - попита ме Кейси, колежката ми.
- Да, днес Рейчъл има рожден ден и трябва да отида на партито ѝ. Ако някох се обади, кажи му, че консултацията е утре - казах ѝ, като я прегърнах.
Качих се в колата си и пуснах радио. Пътувах към апартамента си, който изплащах с парите от продадената къща. Телефонът ми звънна.
- Бека, ще идваш ли?
- Да, до час съм при вас, Дилън - казах.
Знаех, че трябваше да го забравя. През тези три години нямах връзка с нито едно момче, не можех да забравя Дилън. Той имаше връзка около два месеца с тази Стейси, но тя си замина и Дилън намери мен като утеха. Но аз нямах нищо против, това да го имам за малко беше сбъднат рай. Исках го отново, но той казваше на всеки, че иска да бъде сам, без обвързване. Това ме нарани, но малко по малко се учех да сме приятели.
Прибрах се в апартамента си и както винаги поглеждах към едната стена, цялата беше в снимки на Теса, Себастиян, Рейчъл и.. Дилън. Тръгнах към стаята си, за да избера с какво да се облека. Извадих роклята си, подарена от Дилън за 21-вия си рожден ден и я облякох. Беше къса, но не се изненадвах от избора му. Косата си оставих така, харесваше ми повече. Сложих малко грим, любимото си колие и тръгнах към дома на семейство Уест. Те се ожениха преди около година, сватбата им беше като приказка, а туко-що проговорилата Рейчъл беше шаферка. Тогава танцувах с Дилън и под действие на алкохола започнах да го питам дали би искал да се съберем. Не помнех отговора му, но единствено знаех, че го попитах още веднъж след някакво фирмено парти, където ме покани като негова придружителка, предупреждаващ всички, че ние сме само приятели. Така "приятелските" ни отношения завършиха вкъщи, отново под въздействие на алкохола.
Карах колата си, докато телефонът ми пак не звънна.
- Бека, днес цял ден не си вдигаш телефона - викаше Скайлър.
- Съжалявам, Скай, какво има?
- Познай кой ще се жени! - каза крещейки, а аз застинах.
- Том.. Той ти предложи?
- Да! Толкова съм щастлива, Бека! - каза.
- Радвам се за теб ужасно много! Ще бъдете уникална двойка, все пак от доста време сте заедно, но само да посмее да ти причини нещо.. - почнах да заплашвам, но в същото време се смеех. Малката ми братовчетка щеше да се жени за не кой да е, а за един мой много близък човек. Тя и Том щяха да са прекрасно семейство.
---
- Ребека! Колко си хубава! -прегърна ме Теса, щом влязох в апартамента.
- Благодаря, къде е малката ми красавица? - попитах силно.
Рейчъл прекъсна занимавката си с някое от нейните приятелчета и дойде да ме прегърне. Беше точно тяхно копие.
- Како! - викаше.
Прегърнах я и ѝ подадох мечтания подарък, който гледаше така тъжно пред витрините, когато бях я взела да я гледам.
Видях Дилън, който се беше отвлякъл в приказки с брат си. Отидох да ги поздравя, преди да отида при най-добрата си приятелка.
- Хей! - казах, а двамата веднага се изправиха. Честитих на Себастиян, Дилън се усмихваше странно, докато ме гледаше.
- Ребека! Ела моля те! - чух гласа на Теса, добре, че ме извика, не знаех какво да кажа на бившият си, в който все още бях влюбена.
- Какво има? - попитах. - Да ти помогна ли с нещо?
- Не, не виждаш ли как се гледате с Дилън? - попита.
- Какво? Теса, знаеш че имам чувства към него, но той може би вече не.
- Не е така. Женена съм за брат му все пак, знам всичко, каквото си казват. Той те обича. Докато беше със Стейси той никога не я погледна така, както гледаше теб. Не ѝ казваше мили думи, както при теб. Тя беше играчка, която да замени чувствата му към теб. Караше те да ревнуваш, а ти го правеше, нали? - говореше ми тя.
- Може да е така, но вече е твърде късно. Минаха 3 години.
- Никога не е твърде късно, камо ли за вас - каза ми и тръгна към малките деца.
Наблюдавах Дилън през цялото време, но щом засичахме погледите си, всеки се обръщаше.
"Как няма, Ребека? Та ти сама го напусна. Не храни излишни чувства, само ще си изпатиш, още повече." - казваше подсъзнанието ми.
След като малките деца си тръгнаха, останахме за вечеря.
- Какво става с фирмата? - попитах двамата братя.
- Нищо особено, върви добре. Изпреварваме някой малки и средни фирми, надявам се скоро да сме начело с най-големите.
- Радвам се много! - възкликнах. - Знам, че това беше доста мечтано за вас.
- Наистина е сбъдната мечта за тях. Когато Рейчъл порастне още малко, може да се включа в нещата - добави Теса.
Гледахме няколко филма, след което реших да си тръгвам.
- Аз тръгвам, утре ще намина, за да взема колата - казах им.
- Аз също тръгвам, ще те изпратя - предложи бившият ми.
- Но ти живееш отсреща?
- Ще те изпратя, без това не ми изглеждаш много добре.
Да, наистина може би бях пийнала малко, но си бях напълно добре и нямаше да правя никакви грешки.
- Добре, както пожелаеш.
Отидох да видя за последно малкото спящо сладурче. Беше толкова мъничка. Помних когато се роди, всички бяхме радостни.
- Много е сладка, нали? - дойде отзад Дилън.
- Да, ангелче. Обичам да я гледам, обичам децата, знаеш.
- И аз ги обичам много. Ще бъдеш уникална майка - каза ми той.
- Може би.
Тръгнахме след малко, потънали в тишина, гледайки единствено към краката си.
- Да - наруши тишината той.
- Какво? - зачудих се.
- Винаги, щом беше пияна, помниш ли какво ми казваше?
- Не помня - излъгах.
- Питаше ме дали искаш да се съберем. Винаги отговарях със съгласие, но щом се събуждахме, ти беше забравила и не смеех да ти казвам, защото можеше да е грешка, поне за теб.
- Как? Мислиш, че можеше да е грешка за мен? Три години седях и те гледах колко беше щастлив. Как казваше, че не искаш нищо свързано с обвързване пред очите ми, как винаги казваше, че сме само приятели. Знаеш ли колко ме нараняваше това? - вече сълзите обливаха цялото ми лице. - А като те гледах със Стейси? Вие правехте всичко възможно пред очите ми! Знаеш ли колко ме болеше? А сега смееш да казваш, че всяка нощ за мен е била грешка? Не беше грешка, това беше спасение от живота без теб. Една малка доза, сякаш ти си наркотик, а аз съм зависима от теб!
Щом свърших изливането на душата си, седнах на пейката точно до нас. Почнах да хлипам тихо, докато Дилън седеше пред мен, чудещ се какво да каже.
Той просто седна до мен, прегърна ме и тихо каза:
- Обичам те и не съм спирал никога през тези три шибани години. Това със Стейси беше просто, за да ревнуваш.
Прегърнах го обратно, казвайки, че го обичам и това не е под никакво влияние, никога не би било грешка.
Станахме, като се хванахме за ръце и продължихме пътя си, незнаейки накъде. Но това беше животът- една пътека към неизвестността. Поех по тази пътека преди повече от 4 години и нямах представа какво ще се случи с мен. Но ето ме тук, извървяла целия този път, отваряйки нова страница в живота си. Минах през толкова трудности, но ги преодолях заедно с човека, който обичам. Страдах 3 години, че не мога да съм с него, желайки го толкова много, докато той е искал същото. Но такива бяхме ние- трудни за разбиране, може би?
Но едно знаех - щях да продължа живота си с този човек, щях да се боря. Той беше моят принц на бял кон, колкото и да си мислех, че няма такива.

Това беше така чаканият епилог! Не мога да повярвам, че завършвам първата си история тук! Сякаш вчера започнах да пиша първите глави.. Искам да благодаря на всеки, който е чел историята ми, гласувал е или е казал мнението си. Наистина беше много важно за мен да виждам мнението на хората. Искам най-много да благодаря на приятелките ми, които четоха историята!
Това беше първтото ми произведение тук, но подготвям съвсем ново и различно за мен нещо. Надявам се, че до няколко седмици ще мога да реализирам първа глава и да се хареса. Скоро ше кача повече информация тук.
Още не мога да повярвам, че свърши!
Обичам ви! <3