Принцът.

Важно решение.

Седях като вцепенена, гледайки как Джейк пада на земята, целият облян в кръв. Изпищях от ужас, никога не бях виждала подобно нещо. А този човек бе като упора за мен предишните години. Дори не ме интересува какво ми причини през последните няколко седмици. Отидох до него, въпреки викането на Дилън. Той вече бе мъртъв. Гледах безжизненото му тяло, а през това време Дилън дойде и ме прегърна.
- Заслужаваше този край. - каза след тишината.
- Но.. Той бе мой приятел, до преди всичко станало..
- Ребека, той ти причини много. - побързах да дръпна ръкавите си, за да скрия всичко.
- Знам...
След няколко минути дойфе криминалната полиция и линейка. Взеха трупа на Джейк, след като вече разбраха, че е мъртъв. Гледах, прегърнала Дилън. Края на един живот. Толкова кратък... Как ли щяха да реагират роднините му? Майка му, сестра му..
- Г-це, елате с нас.
- Ще те чакам пред болницата. Бъди спокойна, обичам те. - каза ми Дилън, а аз го целунах.
Качиха ме в едната линейка, а сестрата реши да почне да почиства разкървавените ми рани. - Г-це Каствил, разкажете ни подробно за общото ви с момчето, г-н Уест ни каза, че сте приятели от малки. - започва полицая.
- Да, от малки сме приятели, но той се премести заради смъртта на баща си.
- А докато бяхте отвлечена, имаше ли някакво насилие? - продължи.
- Не виждате ли, цялата е в синини.-обади се медицинската сестра.
- А някакво.. сексуално насилие?
- Не.. - очите ми се насълзиха при спомените как за малко нямаше да се случи.
Пристигнахме в болницата, а там видях колата на Дилън, както и тази на Себастиян. Надявах се, че ще се видя с Теса, много ми липсваше. Влязохме в болницата и ме заведоха в манипулационната, въпреки че не знаех какво толкова ще ми правят.
Лекарят дойде и ми каза, че ще е нужно да ми направят някой формални изследвания. Веднага ги направиха, но трябваше да изчакам.
Излязох пред стаята и видях Дилън, Тереза и Себастиян чакащи отпред. Щом Теса ме видя се разплака и аз веднага отидох да я прегърна. Толкова ми липсваше. За две седмици се беше променила, а и вече си личеше малкото и коремче, защото беше с тясна блуза.
- Толкова ми липсваше.
- И ти на мен. Никога не тръгвай без мен някъде. - каза ми Теса, а аз леко се засмях.
- Искам единствено да се прибера, както и да бъда сама. Искам да осъзная всичко станало.
- Да, но аз винаги ще съм до теб. Знаеш го, нали? -Дилън дойде до мен и ме прегърна. Леко се дръпнах, защото докосна някой от синините ми.
- Какво стана? - погледна ме Дилън. - Нищо, просто да тръгваме. - казах.
- Добре, къде отиваме?
- Аз искам да се прибера, елате за малко. Трябва да наваксам с нещата. - тримата се засмяхме, а аз се надигнах и целунах Дилън.
След малко се намирахме пред нас и се чувствах в нова вселена. Влязох вкъщи, всичко беше еднакво както преди две седмици, само най-вероятно бе почиствано.
- Добре ли си? -питат ме всички през две минути. Не понасях такова нещо, все едно съм била мъртва. Просто изживях най-лошите си седмици.. Разбрах какво е насилие върху момиче.
- Ще помогна на другите. - казах, след тишината.
- За какво? - пита ме Теса.
- На другите момичета. Вече знам какво е да бъдеш отвлечена и насилвана, дори да не се е случило най-лошото. Но искам да помогна на момичетата, които ги е страх да се разкрият.
Тримата седяха и ме гледаха, а след това започнаха да одобряват идеята ми.
- Знаех си, че ще искаш да направиш нещо свързано с психологията. Все пак, това е любимото ти нещо. - дойде до мен Теса и ме прегърна
- Супер идея, ще те подкрепим. Трябва да се развиваш, а тази кауза е добра. - дойде до мен Себастиян.
- Не знам дали ще е толкова добре да говориш наляво и надясно за всичко, което ти причини този глупак. - каза Дилън.
- Знам, че е така, но искам да помогна. Много е трудно момиче да се оттърси от преживяното.
Наистина, исках да помогна. Още от малка знаех, че искам да се занимавам с психология, обичах да изслушвам хората, а след това разбрах, че това е "нещото" за мен.
- Та, разкажете ми какво се случи? - попитах.
- Нищо обичайно, ходехме на училище, колкото и да ни беше тежко. И майка ти ни звъня.. - каза Себастиян
- Майка ми? - учудих се.
- Да, дори я намерихме пред вас. Каза, че е чула по новините и е искала да види, че това не е истина. Плачеше. - каза Тереза.
Плакала е. Наистина ли е възможно толкова студен, поне към мен, човек да се е държал така? Признавам си, ако се беше случило нещо с нея щях да се чувствам много зле. Обичам я, тя ми е майка, въпреки всичко което ми причини, а главното бе да преживея много трудни периоди сама. Имах баща си, но той не е като майка. Дори сега не знам къде се намира баща ми.. Единствените живи роднини, които познавах бяха леля ми от Ню Йорк, която дори не съм виждала с години.
- Наистина ли?
- Да, разказахме и всичко което се случи, а тя не каза нищо и си тръгна.. Може би ще е добре да ѝ се обадиш, за да и кажеш, че си добре.
- Може би е добра идея. Ще и се обадя. Но дори нямам телефон..
- Знам, че днес преживя много, но ако искаш може да отидем в мола и да си купиш телефон, както и нещо, каквото пожелаеш. - каза ми Дилън.
- За сега ще ползвам старият си телефон, не мога да си позволя да хабя излишни разходи. Още преди да се случи всичко, бях решила да си намеря работа.. Или да продам къщата.
- Искаш да продадеш къщата? Баща ти.. - изненадаха се всички.
- Къщата е на мое име, имам правл да се разпореждам с имота. Ще си наема нещо малко, ще работя. - пертаех планове за бъдещето си, без да осъзнавам колко важни бяха те.
- Да заминем. Четиримата. - каза гаджето ми.
- Да заминем? А училището? - каза Теса. - Ами моето положение?
- Остава само един месец. Вече почти никой не стъпва с училище, псвен за изпитите. Да заминем, да се установим в по- голям град. Никой няма да ни познава.
- Уау, не съм се замисляла, след месец завършваме! - казах аз.

Хейй :) Ето, че най-накрая всички са заедно! Съжалявам за закъснението, но нямах никакви идеи.