Принцът.

А какво правим ние?

Гледна точка на Дилън:

Като станах отидох да потърся брат ми, за да му предложа да излезем с момичетата.

- Себастиян, тук ли си?- попитах, като почуках на вратата на стаята му.

- Себастиян е в кухнята!- чух Тереза да се провиква.

Отидох при брат ми, който правеше кафе. Сипах си вода застанах до него и му казах:

- Братко, милех да заведем момичетата някъде тази вечер.. Може би в града, не знам.

- Може, но нали знаеш, че утре рано трябва да сме в Денвър на срещата? –попита брат ми

- Знам, естествено. Носиш ли нещата които ще им дадем?- дано да ги взел, това беше важно за животът ни. А и сделката беше добра.

- Трудно ми е да съм такъв, да го крия от Теса, не искам...

- Знам, че ти е много трудно. И на мен ми е, гледам Ребека и се чудя как да и кажа, въпреки забраната. Но не можем да се откажем- ще кажат всичко на семейството ни, а след това ще ги убият, както и нас. – казах аз.

Наистина ми бе много тежко. Това, че всеки месец трябва да обикалям страната, за да предам парите или дрогата на някакви мафиоти, които дори не знаем по имена. Не исках да намествам и Ребека в това, както и Теса да бъде замесена заради брат ми. Те са толкова мили, не заслужават да живеят с риск за живота си винаги. Ще се опитам да опазя Ребека от техните ръце, и да не разберат, че тя съществува.

Гледна точка на Ребека:

Събудих се и видях, че Дилън е станал, а аз просто гушкам възглавницата му. Къде ли е отишъл? Спала съм само два часа. Отидох в кухнята и намерих Дилън и Себастиян да си говорят. Не си падам по подслушването, но трябва да разбера за какво си говорят.

- Може, но нали знаеш, че утре рано трябва да сме в Денвър на срещата?- попита Себастиян. За каква среща става въпрос? Тереза знае ли?

- Знам, естествено. Носиш ли нещата които трябва да им дадем? – попита гаджето ми. Какви неща?

- Трудно ми е да бъда такъв, да го крия от Теса, не искам..

- Знам, че ти е много трудно. И на мен ми е, гледам Ребека и се чудя как да и кажа, въпреки забраната. Но не можем да се откажем- ще кажат всичко на семейството ни, а след това ще ги убият, както и нас.- Моля? Да ни убият? В какво се забърках?!

- Ъмм, здравейте момчета.- опитах се да вляза в кухнята най-нормално.

- Здравей мила- каза Дилън и ме целуна по бузата. Видимо бе притеснен, както и Себастиян, явно заради това дали съм чула разговорът им. - Мислихме да отидем в мола за да се разходим, искаш ли?

- Добре, но настоявам да ми кажете за какво сте говорили. Чух всичко. Себастиян, какво криеш от Тереза? А ти, Дилън, какво трябва да им давате в Денвър и на кой? – повиших тон.

- Ребека, защо викаш?- дойде Теса.

- Те крият нещо от нас! Кажете какво криете!

- Дилън, трябва да им кажем. Знаеш го.- каза Себастиян тихо на брат си.

- Добре, момичета, седнете. – каза гаджето ми, а ние седнахме.

- Как да го започна.. – мислеше си Дилън. – Когато бяхме на 15, се забъркахме с едни момчета и тяхната компания, когато живяхме във Вашингтон. Не станахме приятели, очевидно. Почнаха да ни заплашват, заплашиха семейството ни. Ние искахме да ги опазим, затова казахме, че ще правим каквото кажат.

- А какво трябваше да правите?- попитах аз.

- Те се занимаваха с дрога и убийства. Така наречения долен свят. Най-странното от всичко беше, че главният беше на нашата възраст, най-вероятно по-голям с 1-2 години. Той ни каза, че всеки месец ние трябва да носим уговорена сума, дрога или информация. Не искахме да го правим, но се наложи. Така всеки месец трябва да им занесем тези неща, в различни градове на страната. – довърши Себастиян, а ние бяхме шокирани от чутото.

- И затова сме тук, за свършите работата си? Наистина ли ни мислехте за толкова глупави, че няма да разберем всичко! – развика се Тереза, а аз се опитвах да я успокоя.

- Не естествено! Ние искаме само да ви опазим.- каза Себ, като се приближи до Тереза, но тя се отдръпна..

- Добре, и в цялата ситуация какво правим ние?- попитах аз.

- Абсолютно нищо! Няма да се забърквате, ние вече сме си нагазили в кашата. Няма да караме и вас.

- Не, няма да стане. Обичам те прекалено много, че да те загубя, Дилън... – казвам думите.

- Затова и ние ще дойдем с вас. – довършва мислите ми най-добрата ми приятелка.

Хейй! Виждам, че вече ми се превърна в традиция да ви поздравявам с хей, но няма лошо :D Искам както винаги да благодаря за гледанията и вотовете ви, много са важни за мен! ♥