Принцът.

Единствено ние.

Прибрах се от училище и докато учех, времето се измина. Когато Теса ми звънна, осъзнах, че е 5 и половина. Трябва да се оправя за час и половина! Повиках я веднага и тя ми помогна да се оправя. Знаех, че отиваме на кино и не трябва да съм толкова официална, затова реших просто да си сложа една ежедневна рокля и кецове на платформа- перфектната комбинация за мен. Теса накъдри косата ми в крайщата, тя по принцип бе начупена, но исках да си личи лека промяна в мен. Не исках да слагам грим, но най-добрата ми приятелка настоя и ми сложи очна линия и леки сенки.

Когато се погледнах, бях друга Ребека. Бях красивата, може би и влюбена Ребека.

- Ребека, погледни се! Толкова си красива! – каза ми Теса – Побързай, до 15 минути трябва да дойде. Чуствам се по-нервна, дори повече от когато излязох със Себастиян.

- Как вървят нещата с вас?- попитах любопитно, въпреки, че бях сигурна, че е добре.

- Прекрасно, Себастиян е най-доброто, милото и най-секси момчето което познавам! Чуствам се, че не го познавам от месец, а от години!

- Много се радвам за теб! – казах и я прегърнах.

Прекарахме още 10 минути говорейки за всичко. Разбрах, че Том е писал на Теса, щом е разбрал, че тя е със Себастиян. Искал е да се съберат, защото още я е обичал. Не мога да повярвам, че съм била толкова близка с него. Чух, че кола паркира пред нас. Той е! Ставам, оправям роклята си и за последно се поглеждам в огледалото.

Когато излизам виждам Дилън отпред. Той е с риза, черни дънки и кецове.

- Ребе, изглеждаш уникално! Трябваше да ми кажеш, че ще си толкова официална, за да се подготвя и аз.- почва да се смее.

- И ти не си за подценяване.- казвам аз.

Качваме се в колата му и тръгваме към киното. По пътя попаднахме в задръстване.

- Ще закъснеем за филма, сигурна съм. Трябваше да се оправя по- рано. – почнах да се оплаквам.

-Спокойно, няма да закъснеем. Дори да закъснеем ще отидем на друг филм. – опита се да ме успокои и сложи ръката си на бедрото ми. – Не искам да се притесняваш точно днес. Помниш ли, 1 месец?

- Наистина помниш, че се познаваме от един месец? Мислех, че само аз помня тази дата..- казах аз.

Помни кога сме се запознали... Вярно, че беше преди много малко време, но някой биха забравили. Радостна съм от този факт, и тайничко се надявам, да продължаваме занапред месец след месец.. Дори не искам да е тайно, искам всеки да го знае, той е най-доброто момче което познавам.