Принцът.

Това не е толкова важно.

Бях прекалено изненадана като го видях. Наистина се беше променил, но за мен си оставаше все така познатото му детско лице. Хванах ръката на Дилън и тръгнахме напред. Купихме си сандвичи, картофки и всичко възможно нездравословно, което обича всеки тийнейджър. Седнахме на една от масите в мола, когато усетих нечия ръка на рамото ми.

- Хей, Ребе, това ти ли си? – ама наистина ли Джейк трябваше да идва?

- Да, здрасти Джейк. – казах аз с престорена усмивка.

- Здравейте и на вас. Теса, от доста време не сме се чували.. Надявам се, че си добре. – каза любезно той.

- Ъмм, да добре съм. Мерси Джейк.

- Здравей, аз съм Дилън, приятелят на Ребека, а това е брат ми Себастиян, приятелят на Теса. – каза Дилън, а Себс измъмри нещо от сорта на "Можех и сам да се представя".

- Как е в Сиатъл? Има ли нещо ново? – попита ни той.

- Ами не особено, с Том вече не сме заедно, но аз май ти казах веднъж. – каза Теса, а аз още повече се ядосах. – При теб как е? Какво правиш тук в Денвър?

- Нищо особено. Имам малко работа тук за няколко дни и реших да се възползвам от възможността за малко почивка. – отговори ни той. – Е, аз ще тръгвам вече. Много се радвам, че се видяхме!

Когато си тръгна се почуствах облекчена. Чудно ми беше защо не беше попитал за Касандра, нали я обичаше много... Но няма да се нервя, това си е единствено негова работа, много добре го зная.

- Теса, защо си говорила с Джейк? – попитах направо най-добрата си приятелка.

- Същото се чудя и аз.- каза гаджето й.

- Добре, де хора. Ребека знае, че бяхме приятели заедно. Просто след като замина продължихме да се чуваме по веднъж на седмица, две, но след време почнахме още по-рядко. Разбрах много неща за него, Ребека. Но тогава бях с Том и не знаех какво да правя. Знаех, че не искаше да чуваш нищо за него, затова не ти казах. Себастиян, обичам те толкова много, как въобще можеш да си помислиш такива неща. – каза на един дъх тя.

- Но аз не съм казвал нищо, скъпа. Ела. – каза Себастиян и тя веднага се гушна в него.

- Окей, само аз не схванах нещо. Каква ли работа има той тук? – каза Дилън.

- Не знам, какво ни интересува въобще. И да ти напомня, и ти си по работа, каква и тя.. –казах аз и усетих, че казах нещо грешно.

- Наистина ли сега намери време да го кажеш? Мислих, че си го приела.- каза той.

- Да, може да го е приела, Дилън. Но все пак го разбрахме едва днес, а тази новина не беше все едно си крил от нея, че си имал куче. – защити ме Тереза.

- Всъщност , Дилън има куче. – издаде го брат му.

Наистина ли? Мислех, че познавам Дилън много добре, а всъщност не знам нищо за него. Знаех, че всичко това е прекалено бързо, познаваме се само от два месеца. Той дори не беше ми казал нещо, което всеки би казал дори на непознат на учицата. Прибързвахме. Много прибързвахме с всичко.

- Това не е толкова важно. – каза нервно Дилън.

- За мен е.- казах и тръгнах към таолетните.

Мислех за всичко. Хората биха казали, че това е нещо просто, какво му е било важното, не ми е казал за куче. Но аз си мислех, че знам всичко за него..

- Ребе? – Теса дойде.

- Ъм, да, добре съм спокойно.

- Познавам те по-добре от всеки друг, кажи ми моля те.- моли ме тя.

-Може би наистина не съм добре. Знам, че това е идиотско, и ако някой ме гледа отстрани ще ме помисли за някоя лигла или ревла... Но мисля, че прибързахме с всичко. – казвам бързо.

- Не се притеснявай, не сте прибързали с Дилън чак толкова, колкото аз със Себастиян.

- Какво имаш в предвит? – попитах аз учудено. Остава само да ми обява, че е бременна и след седмица ще има пищна сватба.

- Не, нищо чак толкова, но все пак.. На какво се засмя? – попита учудено Теса.

- Помислих си, че ще обявиш, че чакаш дете и след седмица ще има голяма сватба. – засмях се на глупостта си отново.

Здравейте! Искам да благодаря за всичките ви гледания (които достигат 1000!) и за вотовете ви! Наистина са много ценни за мен, а мненията ви още повече! Винаги много се радвам за писмата ви, които ме вдъхновява да продължавам!