Принцът.

Каква е задачата ни? И с кой?

Гледна точка на Дилън:

Тръгнах прекалено рано за срещата. Всъщност дори не можах да заспа. Толкова неща се случиха само за един ден. Още не осъзнавах какво се случи вчера – първо, че Ребе и Теса разбраха за тайната ни с брат ми по този гаден начин. Искахме да им кажем, но не знаехме как. После в мола трябваше да срещнем този Джейк, който все още ми изглеждаше така познат, но не знам откъде. И на всичкото отгоре, късно вечерта, разбирам че брат ми ще става баща. Това му се казваше адски натоварен ден..

-Дилън, за какво мислиш? – прекъсна ме брат ми.

- Как за какво? Не мислиш ли, че вчера се случиха достатъчно много неща..

- И аз съм виновен за някой от тях.. – каза той тихо.

- Естествено, че си. Как можа да преспиш с Касандра? Не мислеше ли поне малко за Тереза? А на всичкото отгоре, не си ми казал, че ще имате дете..

- Как мислиш, че реагирах аз, по дяволите? А за Касандра... Не знам. Всичко се случи прекалено бързо и нямаше как да се отърва. Знаеш, че обичам Теса повече от всичко.

- Знам. Колко ли ще се бавим днес? – попитах за да сменя темата.

- Не знам, днес не им носим нищо освен информацията.

***

След няколко часа пристигнахме. Този път беше изоставен склад. Влязохме вътре.

- Хей! Братята! Как е? – попита ни един мъж.

- Как да е. Работата. – отговорих аз бързо.

- Хайде, че шефът ви чака за нещо важно.

Целият настръхнах. Какво толкова важно? Тръгнахме напред с брат ми.

- Здравейте, Уест. – поздрави ни Шефа.

- Здравейте шефе.

- Как е с новите ви приятелки? Себастиян, честито. – Ама какво? Откъде знае?

- Ъм, благодаря. От къде знаете? – попита притеснено брат ми.

- Имам хора навсякъде, момчета. И точно за това искам да говорим. Джейк, момчето ми, ела.

ДЖЕЙК? Ама какво? От къде този въобще ни следи? Вече не знам какво да си мисля.

- Кажете. – влезе Джейк и видимо се учуди като ни видя. – Ъм, Дилън и Себастиян нали?

- Да.

- Познавате ли се? – попита учудено възрастният мъж.