Принцът.

Неволите..

Гледна точка на Ребека
Седях, гледайки към Дилън. Какво правеше той тук въобще? Защо е отишъл с Касандра? Няма как да има нещо между тях, сигурна съм.
-Това не е възможно - каза Тереза.
- И защо да не е? - Касандра се изправи и я погледна. - Да не би да мислиш, че си по-добра от мен?
- Престанете! - развиках се, но се усетих, че сме в болница. - Дилън, ела за малко.
Той ме последва към ъгъла на коридора и го погледнах. Гледаше ме с невинните си сини очи, а аз не знаех какво се е случило. Защо е отишъл заедно с нея и то заради такова нещо? Не ми се вярваше да е бременна и то точно от Себастиян, имаше поне 10 потенциални бащи, както всеки би предположил за нея.
- Какво правиш с нея тук? - осмелих се да кажа нещо.
- Тя ме помоли, а аз не знаех какво да кажа. Бях много притесен, все още съм дори, за това дали наистина е бременна от брат ми.
- А защо не ми каза?
- И аз не знам защо, ако беше научила, че ще съм с Касандра може би щеше да ми кажеш нещо.. - каза той.
- И мислиш, че щях да то забраня все едно си някое бебе? Не, нямаше. - сопнах се. Естествено, че щях да имам против. Знаех каква кучка е.
- Точно това си мислех. Щеше да кажеш нещо отново, защото винаги си загрижена за всеки. - изненадах се от думите му.
- Мислиш, че аз се меся в проблемите на другите? Наистина ли? Не знаех, че ме мислиш за такава.. -бях наранена.
-Да, тоест не. - може би е искал да каже нещо повече, но тръгнах напред.
- Теса, има ли как да отидем в друга болница? -попитах.
- Мисля, че да, но искам да видя резултатите на тази кучка. -изсъска тя.
- Не ме наричай така, ясно ли ти е?! Защото ако питаме твоят любим, той сигурно предпочита мен пред теб.
Стиснах ръката на Тереза, за да не ѝ скочи на бой, въпреки че си го заслужаваше. Не исках да мисля за случилото се с Дилън, но ми е болно, че мисли така за мен. Мислих, че ме обича. Все още го мисля, но той явно ме мисли за нахалница...
- Ребека, моля те ела да поговорим. Не те мисля за нищо подобно, просто понякога вземаш всичко на прекалено сериозно, а не трябва.
- О, значи съм полудяла, която преувеличава?
- Да, точно така! -развика се. Никога не го бях чувала да вика така... Сълзи се стекоха по очите ми, думите му ме заболяха. Тръгнах към колата, дори не се интересувах, че Тереза е в болницата и се притеснява.
Гледна точка на Тереза
Как можеше Дилън да каже такова нещо на Бека? Той не се ли осъзнаваше? Дори не можах да разбера скандала им, но Касандра бе виновна за това. И как можеше да има съмнения, че е бременна и то от Себастиян? Та аз бях... Ако твърденията и бяха истина, щях да се отдръпна и да отгледам детето си сама.
- Дилън... - отидох до него.
- Не ми казвай нищо, знам какво направих. - беше седнал и беше сложил ръце на лицето си. Явно наистина съжаляваше.
- Така е, но все пак съм сигурна,че нещата ще се оправят. Ребека е импулсивна, обича до болка, както и помага каквото и да е. А тя те обича, знаеш го по-добре от всеки друг.
- Благодаря ти, Теса.
- Касандра Джоунс - излезе една жена от кабинета. - резултатите ви.
Това беше. Дали ще мога да остана с мъжа, който обичам или ще оставя всичко.
- Е, това е. Дилън моля те, виж всичко. - каза Касандра.
Дилън взе листа и почна да чете. Усмивка се прокрадна по лицето му. Какво ли значеше?
- Благодаря, че ни разкара до тук, Касандра. Не си бременна, довиждане. - каза с усмивка.
- Ама какво? Теста...
- Няма да ни разделиш със Себастиян, колкото и да ти се иска. - казах аз, подавайки ѝ изследването.
- Ще чакаш ли за доктор? -пита ме той.
- Не, ще отида в друга болница.. Трябва да отида при Ребека. - когато споменах името ѝ, усмивката му се махна..
- Говори с нея, моля те.
- Разбира се. - уверих приятеля си.
Когато отидох до колата видях Ребека легнала на задната седалка плачейки. Веднага отворих и тя ми направи място за да седна. Веднага я прегърнах, но видях как очите ѝ бяха зачервени, гримът ѝ се беше разтекъл, а косата и разрошена. Не можех да понасям да виждам най- добрата си приятелка такава. Исках да я виждам весела, смеейки се.
- Ребека, миличка.. - прегръщах я силно.
- Аз съм ужасна, дори не мога да задържа човека, който обичам най-много до себе си. - каза ридаейки.
- Не говори така. - погледнах лицето и започнах да махам сълзите ѝ. - Ти си уникална. Знаеш го, знаеш колко много те обича Дилън. Но и на него му е тежко, разбира се. След всичко случило се..
- Така ме нарани след всичко. - започна да възвръща нейния нормален глас.
- Не го мисли, спокойно. Хайде да отиваме вкъщи, утре ще отида на преглед.
- Но това е важно, да отидем сега - погледна се в огледалото на колата. - Но ще ми трябва грим.
- Винаги за теб. - казах и извадих всичко най-нужно от чантата си.
Оправих я набързо и отново влязохме в болницата. През това време казах на Бека, че Касандра не е бременна, а реакцията ѝ беше очакваната.
- Знаех си, тази дори да е бременна наистина, няма да се знае от кой.
- Тереза Питърсън? Влезте..
Гледна точка на Ребека.
Стоях, чакайки пред кабинета, понеже не искаха да ме пуснат с Теса. Разрових се в телефона си, а той беше пълен със съобщения от Дилън
"Моля те, вдигни ми, притеснявам се." ; "Ребека, знаеш, че не мисля нищо подобно".
Не отговорих на нито едно от съобщенията, но ги гледах много време. Отново се усещах, че правя от мухата слон, но така разбирам, че е трудно да обичаш. След 15-20 минути Тереза излезе радостна.
- Какво стана? Всичко ли е нормално?
- Да, всичко е нормално. Искам да знам дали ще е момиче или момче.
- Има време за това, а имаш ли снимка? - попитах радостно.
- Да, но не си личи всичко, но ето. -подаде ми снимката. Наистина не си личеше почти нищо, но бях толкова радостна за Теса и Себастиян.
- Хайде да тръгваме. - каза тя.
- Аз ще повървя малко, ще се върна по-късно. Ако искаш, ще ти звънна когато се прибирам.
- Да, добре. - каза ми и ме прегърна. - И не прави нищо безсъвестно, нали?
Уверих я и тръгнах към една от главните улици. Вървях, гледайки магазините. Влязох в един детски магазин за да купя някоя детска играчка, въпреки че беше рано. Избрах и я платих. Обикалях още малко и реших да си тръгвам.
- Ало, Теса, тръгвам към вкъщи, ще мина през вас и да отидем у нас?
- Перфектно, чакам те.
За да стигна по-бързо, започнах да минавам през глухите улички.
- Ти ли си Ребека Каствил? - чух един глас зад мен. Беше твърд мъжки глас. Преглътнах и започнах да бягам от страх, несъобразявайки, че бях с токчета. Паднах и видях двама корави мъже.
- Ти си значи - каза той и побутна другия, а аз не можех да движа крака си. - знаеш си работата.
Видях как вади една марля, а аз веднага предположих какво ще се случи...

Хейй, това е новата глава! Надявам се, че ви е била интересна! :) Благодаря за гледанията и вотовете ви! Надявам се, че ще мога да чуя мненията ви, помеже това е много важно за мен и ме мотивира да пиша повече!