Принцът.

Тя е момичето за мен.

- Моля? Джейк? – попитах.

- Не се прави на изненадана, не спря да си говориш с него.. Знам какви чувства си имала съм него. – каза той ядосано.

- Да, имала съм. Но сега обичам само теб! А ти го знаеш най-добре!- развиках се аз.

- Знам, че ме обичаш. Но аз те обичам прекалено много, че да те гледам с други момчета.. – каза простичко той и седна на леглото.

- Естествено, че знам, Дилън. Но защо се нервиш?

- Знаеш много добре.. Просто те ревнувам, разбери! – каза той.

- Разбра ли как се чувствах като те виждах с Касандра сега? –попитах.- Наистина ли си мислиш, че някога бих те изоставила заради Джейк?

- А ти, мислела ли си, че някога ще те изоставя заради Касандра? Та тя е в леглото на всяко момче.. – каза той невярващо.

- Включително Себастиян.- наведох глава при казаното. – Но искам само да знаеш, че те обичам повече от всичко. Никога не бих направила нещо, което да те нарани. Обичам те.

- Аз те обичам повече. – каза той и аз се сгуших в него.

- Хайде да оправяме багажите. Днес вече си оправихме скарванията.

- Аз съм готова, ще ти помогна.

След 1 час бяхме готови с багажа, въпреки, че не го оправяхме цял час..

- Хайде да слизаме долу, стана късно. – каза и ме целуна по челото.

Станах от леглото и намерих куфарът си като го пададох на Дилън, за ми го свали долу. За последно погледнах стаята, която се беше превърнала в моя, макар и само за 3 дни. Толкова неща изживяхме в тази къща.. и в тази стая..

- Ще дойдем отново скоро, нали знаеш? – каза Дилън тихо.

Гледна точка на Тереза:

Опитах се да оправя багажът си, но нямаше как да побера всичко в куфарът си, но просто нямаше начин да го направя. Оглеждах се в стаята, за да намеря някакъв малък сак, за да побера поне още нещо. Но преди това вдигнах адски тежкият куфар на леглото.

- Тереза? Какво правиш? – развика се Себастиян.

- Е, как какво правя? Вдигнах куфара, защото не мога да побера всичко. – обясних.

- Не вдигай нищо, Теса! Внимавай.. Не искам да ви се случи нещо. – каза той.

- Добре де, не съм тежко болна..

- Знам. Но те обичам, и няма да правиш нищо, защото си моята кралица. – каза и ме целуна.

- Добре, аз слизам долу да видя какво прави Джейк.- казах му.

Гледна точка на Джейк

Докато чаках другите да слязат долу обмислях цялата ситуация. Не можех да повярвам, че Дилън и Себастиян са част от всичко това. Аз самият не исках да го правя, а много добре знаех, че всичките ни средства бяха от този бизнес. Баща ми беше убит заради всичко това.. Но най-много се радвах, че Ребека е тук, и пак ще поддържаме контакти. Тя беше много добро момиче. Беше толкова красива, също и секси. Но нямаше как да и кажа, че през тези 2 години мислех само за нея, дори се опитвах да я забравя с други. Тя е с Дилън, и е по-щастлива от всякога.. Личеше си, че се обичат много. Нямаше как да и кажа, че съм бил такъв глупак, че не съм усетил, че тя е момичето за мен..

- Джейк? – видях Теса, че слиза.

- Хей. Как си?-попитах я.

Не можех да осъзная че тя е бременна. Все пак сме на едни години познавахме се от толкова време.. А сега скоро ще е майка, а най-гадно ми е, че се замесва във всичко това, като детето е от Себастиян.

– Може ли да те питам нещо?

- Естествено. – казах аз.

- Добре.. Знаеш, че преди Ребека изпитваше чувства към теб.. – искаше ми се да бъде и сега. – Но сега е с Дилън и го обича повече от всичко.

- Знам, защо е нужна да ми го споменаваш въобще? – бях леко нервен.

- Защото не искам да направиш нещо, за да развалиш връзката им! Имаш ли чувства към нея?- попита ме Теса. – Ако имаш, ще ги преодолееш.

- Имам чувства към Ребека. За бога, тя е момичето за мен.

- Какво каза туко що? – връхлетя Дилън в стаята.

- Нищо! – опитах се да кажа, но Дилън скочи на бой.

- Моля ви момчета, престанете! – викаше и крещеше Теса. – Ребека! Ребе! Бързо ела!

- Какво се случва тук? – дойде Ребека и погледна към мен и Дилън.

Здравейте! Искам да ви благодаря за 2k четения! Ужасно много съм радостна, че има хора, които четат историята ми! Искам много да благодаря на най-добрата ми приятелка, която ще види това, тя чете историята ( обичам си те ♥ ), защото ако не беше тя, може би нямаше да продължа да пиша. Искам да благодаря на всеки човек, които е хвърлил поглед на историята ми, сложил е "звездичка" за някоя глава или е изказал мнението си. Това значи ужасно много за мен! Още веднъж ви благодаря и ви казвам, че ви обичам!