Принцът.

Няма как..

-Какво каза туко що? Бременна? –  разкрещях се.

- Не съм сигурна, но тестът показа така, страх ме е да отида на доктор. –една сълза се стече по лицето и.

- Ама как? За вас нямало ли е предпазни средства, по дяволите.. – почнах да заглаждам косата си с ръка, навик.

- Всичко стана много бързо. Дори нямам спомен.. Скоро не съм била с друг, наистина!

Премислям ситуацията и виждам как Себастиян идва към нас.

- Какво правиш тук? – пита брат ми.

- Нищо, тръгвам си.. Дилън, моля те пази го в тайна, и ми се обади. – казва тя и си тръгва.

- Какво стана? – задава ми очаквания въпрос.

- Няма значение, да тръгваме, моля те.

Гледна точка на Ребека:

С Теса вече два часа си говорехме за най-новите модни тенденции, и как биха ми отивали руси кичури.

- Не, не мога да си се представя с нещо русо!

- Защо не? Толкова ще ти отива! – противоречи ми най-добрата ми приятелка.

- Ами не знам, просто съм свикнала с цвета си напълно.. – до някъде харесвах тъмният цвят на косата ми.

- Ох, добре. Но после като аз те надпреваря с руса коса ще видиш. – шегува се тя.

- Хаха, за какво толкова ще се правиш? – попитах я аз.

- За въображаемата си сватба! – погледна настрани. – Ако въобще имам някога..

- Спокойно, това ли е проблема? – явно наистина е искала да се омъжи, помнех я като малка с белите рокли и букетчетата.

- Да, но няма как. Може би след време..

- Е, ще се омъжите някой ден.. Представи си, сватбата ти със Себастиян..

- Тоест никога.. – каза тя.

- Не сте ли говорили по въпроса? Все пак ще имате дете.. – замислих се на глас.

- Никога не сме говорили, но и няма как. Нямаме и 18.

- Но вие ги правите след 2-3 месеца, а Себастиян и преди това! Хайде, сватба! –развълнувах се.

- Ще съм с голям корем.- сопна се тя.

Гледна точка на Дилън

- Хайде да отидем при момичетата! –предложих.

- Ъмм, добре.

Пътувахме към къщата на Тереза, а аз нямах търпение да се видя с Ребе. Може да не я бях виждал само 3-4 часа, но вече ми липсваше. Мислех си за Касандра за през пътя, как може да е бременна? И то от Себастиян? Не ми се вярваше, че не е била с други момчета през това време, но трябваше да знам. Докато брат ми шофираше, телефонът ми извибрира.

Извадих телефона си и видях, че Касандра ми е писала

Касандра: Хей, удобно ли е?

Дилън: Да, най- вероятно. Кажи.

Касандра: Можеш ли утре да дойдеш с мен до болницата? Не съм споделила на никой друг, освен на теб.

Дилън: Наистина ли си сигурна?

Касандра: Казах ти, че тестът е положителен. Но трябва да отида на доктор.

Дилън: Добре, утре те чакам пред училище.

Защо бе решила да сподели точно на мен? Звучеше ми странно, но донякъде и нормално, все пак аз бях брат на Себс.

-Дилън? Пристигнахме. – чух да казва брат ми. – С кой си пишеш?

- А, с никой. Хайде да влизаме.

Почукахме на вратата и чакахме някой да отвори.

- Хей, влизайте! – Теса отвори вратата, а тя веднага се хвърли в прегръдките на бащата на детето и. – Дилън, Бека е горе.

- Добре, качвам се.

Тръгнах нагоре към стаята на Теса. Като влязох, видях как Ребека си слага грим.

- Престани, толкова си красива. – казах и аз като я прегърнах изненадващо.

- Не е вярно. – каза като ме целуна.

- Ти си най- красивото момиче, което съм виждал някога. Престани да се мацаш с този грим. – казах и аз.

- А ти си най- красивото момче, което съм виждала някога. Обичам те. – каза тя.

Гледна точка на Тереза

- Как си? – попита ме Себастиян.

- Добре съм, спокойно. Утре съм на лекар с Ребека.

- Да дойда ли и аз? – пита той.

- Не, спокойно, няма нужда. Нали съм с нея.

- Здравей, Себастиян. Нужно е да поговорим. За случващото се. – майка ми влезе.

- Естествено, госпожо.

Влязохме в малкия кабинет на баща ми и го видяхме седнал на бюрото.

- Здравей, Себастиян.

- Здравейте, господин Питърсън. – поздрави моето момче.

- Знаеш много добре положението на дъщеря ми. Какво ще правите?

- Ще бъда с нея, обичам я повече от всичко и искам да отгледаме детето. – каза той, а аз хванах ръката му.

- Добре, но искам да се омъжите.

Здравейте! Съжалявам за огромното закъснение, но имам много за учене и да... Надявам се главата да ви харесва, ще се опитвам да пиша колкото се може по-често!