Принцът.

Да забравим това за малко.

Гледна точка на Дилън

- Не, не можете! Те ще ви направят нещо, Ребека! – развиках се аз.

- Не ме интересува, идваме.- каза с решителност Бека.

Обичах толкова Ребека, дори за толкова кратко време. Имах чуството че я познавах от много повече време. Притеснявах се за нейният живот, повече от колкото за моят. И с брат ми беше така, познавах го много добре. Но не можехме да рискуваме животите им. Не искам да се случи нещо толкова лошо. Не можех да го позволя. Бека е първото момиче, което погледнах след Кат. Не мога да загубя и нея. Страх ме е.

Отивам при Бека и сядам до нея в стаята ни.

-Как си?- питам възможно най-глупавия въпрос

- Какво очакваш да кажа, че съм супер радостна, че със Себастиян от неутрална гледна точка сте мафиоти или нещо такова, и рисукате животът си? – каза със сърказъм.

- Знам, че звучи прекалено странно. Но това се случи. Бих те завела там, но знаеш, не бих. Искаш ли просто да отидем в мола? – предложих аз.

- Може, без това ми трябват дрехи. – въздъхна тя.

- Добре, ще ти накупим и дрехи, мила. – казах аз и се засмях.

- О, не. Няма да ми купуваш нищо. Имам достатъчно пари. – веднага почна да спори с мен.

- Добре, бъбривке. Казах и я преметнах през рамо като тръгнах да търся брат ми и Тес, за да ги попитам дали ще идват с нас.

- Естествено, че ще дойдем! Ще си накупим дрехи! – почна да подскача Тереза. Това момиче си сменяше настроенията прекалено често. Но е много готина.

- Добре, оправете се, а ние ви чакаме тук. – каза бързо Себс на момичетата.

- Идваме до 10-тина минути!

Ребека и Тереза тръгнаха нагоре към стаите си. Надявам се, че няма да ги чакаме толкова, както казват по филмите.

- За какво се смееш, братле? – пита брат ми, когато си представих как чакаме с часове гаджетата си.

- Смея се на въображението си. – продължавах да се смея.

- Добре де, кажи! – стана по-сериозен Себастиян.

- Предтавих си, как чакаме момичетата с часове, както по филмите.

- О, това го очаквам от Теса. Но за Ребе не знам. – каза той смеейки се.