Принцът.

Майка ми.

Майка ми. Не се е сещала за мен от началото на учебната година някъде.. Тогава ми звънна за да ме попита как съм и какво правя. Толкова бе захласена към новият си приятел и дъщеря му, която беше на моята възраст. Трябваше да живея с тях, но веднага се отказах защото не можах да издържам в тази къща и се преместих при баща ми.. Но след всичко това не знам какво ще правя.

- Ало? Здравей мамо. – казах и включих високоговорител. Нямах тайни от Теса.

- Ребе, миличка, здравей. Как си? Как е училището? Звънях в къщата ти – как наричаше старият си дом.. – но баща ти ми каза, че си на някаква вила с приятелят ти. Имаш приятел и не си ми казала? – вече почнах да се изнервям.

- Първо, добре съм.. Училището е добре. И да, на вила съм с приятелят ми.

- А защо не си ми казала? – попита любопитно майка ми. – Разкажи ми.

- Как очакваш да ти кажа, като последно се сети за мен преди 3 месеца? – почнах да крещя.

- Знаеш колко ми е натоварено, Ребе.. С Кейти е толкова трудно.. – оправдаваше се тя.

- Да.. Забравих, че те интересуват повече чуждите деца. – казах аз.

- Престани Ребека, трудно ми е. А и ти реши да се преместиш.

- Да, защото не издържах онзи тъпак.

- Наричай го както искаш. Но те чакам вкъщи до няколко дни, важно е.

- Добре. Чао. – казах аз и затворих.

Не ми беше до разговори с майка ми...

- Ще отидеш ли? – попита ме Теса.

- Не знам.. Може би. Не съм я виждала повече от половин година.. – казах аз простичко.

- Да, но отиди с Дилън. Тази Кейтлин няма да спре да ти се дразни! – каза Теса и почнахме да се смеем.

Наистина Кейтлин се радваше на вниманието на момчетата, но Дилън беше момчето мечта за нея като външност. Наистина щеше да ми е интересно ако бъда с него пред нея.

- Това е добра идея!- казах аз. – Може след като се върнем да отидем двамата с Дилън.

Дилън влезе в стаята и седна до нас.

- Как си, мила?- каза и ме целуна по челото.

- Не знам.. Говорих с майка ми..

- Ъм, аз ще ви оставям хора, догади ми се. – Теса започна да тича към таолетната.

- Да отидем ли при нея? – попита ме Дилън притеснено.

- Няма нужда, днес и се случи доста пъти.. Нормално е, спокойно. – казах и го целунах нежно.

- Сега ми кажи, какво стана с майка ти? – попита ме грижливо той.

Бях му разказвала, че не поддържам много контакти с майка ми, а той ме разбираше добре до някъде.. Знаеше, че майка ми бе виновната за раздялата на родителите ми, и затова не знаех какво беше отношението му към нея, защото той ненавиждаше изневерите и лъжите. Толкова го обичах, той е най-милото момче, което съм срещала някога. Замисляла съм се, какво ли щеше да стане, ако беше се случило нещо с Джейк. Може би нямаше да срещна Дилън никога.. Доволна съм от изборът си. Никога нямаше да се чуствам по-добре от колкото с Дилън..

- Ами, тя не ми беше звъняла от няколко месеца, от когато се познаваме горе долу.. Сега разбра, че съм имала приятел и почна да се интересува. Каза ми също, че трябвало да отида в къщата и колкото се може по-скоро, както и се скарахме. – казах всичко на един дъх.

-За какво се скарахте? – попита любопитно той.

- Отново за Кейтлин.. – въздъхнах.

- Дъщерята на приятелят на майка ти нали?

- Да. Но трябва да отидем скоро..

- Добре, без това със Себастиян обмисляхме да тръгваме утре за Сиатъл. Искаш ли да дойда с теб при майка ти? – попита ме.

- Точно това щях да те помоля. – засмях се. – Искам да видя лицето на Кейтлин, когато види колко секси приятел си имам. – намигнах му.

- А тя ще е гневна, защото ти си най-красивата на света. – каза той и свърза устните ни, а аз задълбочих целувката.

Искам да честитя на всички Новата 2016 година! Пожелавам ви всички ваши мечти да се сбъднат!