Принцът.

А ако той ми я отнеме?

-Наистина ли? - зарадвахме се всички, а тя само кимна.
- Аз съм най-радостният човек на света! - развика се Себастиян и всички се загледаха към нашата маса. - Ще имам дъщеря!
- Стига, хората ни гледат- каза му Тереза.
- Да гледат, това е вашият миг - намигна ѝ Дилън.

Колкото говорехме за Ню Йорк, толкова времето приближаваше. Вече всичко беше готово. Дилън водеше разговори в Ню Йорк за апартаментите и доколкото разбирахме, вече бе боядисано и обзаведено както казахме. Част от багажите си вече изпратихме там. Все пак оставаха само два дни.
- Сигурна ли си, че искаш да вземеш напълно всичко? - почита ме Дилън, докато опаковах всички неща в куфарът си.
- Да, къде да ги оставя иначе?
- Да, може би си права.
Телефонът ми прозвъня.
- Ало? - беше непознат номер.
- Здравей от Ню Йорк! Том, от супера е - каза той.
- Том! Здравей! Как е?
Дилън ме гледаше странно, неразбирайки с кой говоря.
- Супер е, огромно. Вече от седмица съм тук и се ориентирам малко по малко.
- Страхотно, ние заминаваме след 2 дни - погледнах към Дилън. - Аз ще затварям, ще ти звънна когато вече съм в Ню Йорк.
- Добре, чао! - каза с любезният си и мил глас.
- Кой беше?
- Момчето от супера, нали ти споменах за него. Вече е в Ню Йорк.
- Значи ще се виждате?
- Ще караме еднакви лекции, и той е с Психология.
- Да, добре. Знаеш.. - прекъснах го.
- "Просто не искам да те изгубя.."
- Да не говорим за това?
- Предпочитам - отсякох.
- Добре, намери ли си някаква работа, знаеш, че не е нужно..
- Да, в една книжарница. Казах им, че ще отида да се разберем за договорите и другите неща щом пристигна. Ти?
- Баща ми е говорил за мен и Себастиян в една фирма, за да работим като стажанти. Но няма как да работим поне първите месеци, докато не натрупаме малко теория.
- Супер!
--
Вече бяхме на летището и давахме билетите си. За последно отидох до изгледа на града от летището и погледнах към родният си град.
- Ще ми липсва - казах тихо.
- И на мен. Ще се върнем скоро.. - каза Тереза.
- Да, но дали ще ни е трудно? Смисъл, да се приобщим и така..
- Може би, но да не го мислим.. Хей! Отиваме в Голямата ябълка! - каза радостно тя.
- Да, но ще ми липсва..
- Говори ли с майка си?
- Да, каза ми да правя каквото реша, да съм ѝ звъннала, щом се установя и да отида при леля. Това е главно.
- Още не мога да повярвам, че се промени така. Като бяхме деца беше толкова мила..
- Хората се променят - казах, по-скоро като заключение.
- Моля пътниците за полета за Ню Йорк да се качат! - чухме глас.
Тръгнахме към изхода, който беше посочен и се качихме в самолета.
- Как е? Скоро ще сме доста далеч - попита ме Дилън, а аз го прегърнах.
- Трудно е, но ще съм с теб.
- Винаги. И ще се виждаш с този Том.
- Какво имаш впредвит? - отдръпнах се и го погледнах.
- Ще имаш с кой да си. Явно ще се имате с този Том.
- Пак ли започваш? - отекчавам се вече. Всеки ден става въпрос за това. Веднъж видях момчето, закара ме до вкъщи, разменихме си номерата. Не ми се мисли какво ли ще стане като започнем лекции всеки ден заедно. Не ми се мисли, отново.
- Да - каза той.
- Започваме ново бъдеще в Ню Йорк и точно преди да заминем ще говорим за това? Защо ще замина с теб, ако не те обичам?! - вбесих се и се опитах да спазя нормален тон.
- Не казвам нищо.. Просто..
- Ако всеки ден ще говорим за това няма да издържа. Ще се преместя при Теса. - казах и станах.
- Добре, избягвай шибаната тема - извика той.
- Млъкни, хората ни гледат - изсъсках. Никога не съм държала такъв тон на Дилън, а и го правя в самолет. Не знам какво ми ставаше. Харесваше ми да ме ревнува, но по този сладък начин, а не толкова вбесяващо.
Самолетът още не беше излетял, а и може би имаше поне 5 мин.
- Себс, може ли да се разменим за полета? - попитах.
- Нали искахте да сте заедно с Дилън, затова избрахме да сме така.. Иначе няма проблем - каза и се изправи.
- Какво стана? - пита ме Тереза, веднага щом седнах до нея.
- Нали ти разказах за момчето в супера.. - започнах.
- Секси татуирания пич, който ще учи психология? - тихо каза.
- Ъъъ, да. От две седмици не е престанал да се заяжда. Сякаш нямам право на приятели, разбираш ли? - оплаквах се.
- Това е ужасно, ако Себастиян го правеше с мен, нямаше да издържа, щях да си събера багажа и да си тръгна - каза ми тя. - Но е различно. Вие не сте обвързани с нещо сериозно, както ние със Себс сме.
- Да, така е. Вие все пак ще имате дете. Но не искам да си мисли, че ако се запозная с някое момче, веднага ще хукна по него. Ако ме мисли за такава, за какво сме заедно, нали? - тя кимаше, докато малко по малко се отдалечавахме от земята. - А за какво правим тази огромна стъпка за нас? Всичко вървеше перфектно, обичаме се..
Гледна точка на Дилън
- Какво стана? - дойде брат ми до мен и седна, като сложи колана си предварително. - Скарахте ли се?
- Не знам, но явно много я ревнувам. Откакто чух за това момче, което я закара до вкъщи, не мога да спра да мисля, че ще я загубя. Та кой ли не би я пожелал? В очите ми тя е като богиня. Обичам я. Обожавам я. Знаеш, че през тези две седмици, когато не знаехме къде е, аз не бях себе си. Виж до къде ме докарва нейната липса. Може дасме заедно само от 8 месеца, но ги чувствам като години. Не искам да я загубя заради някой друг...
- Разбирам те напълно.. Но дай ѝ свобода.. Това е задушаващо, тя трябва да има някакви контакти, дори да са с момчета. Вероятно тя е била толкова радостна, че ще познава някой от Ню Йорк, освен самите нас, а и на всичкото отгоре да учи нейната специалност - говореше той, а аз го гледах с пълна увереност. - Виждам, че тя те обича до болка и би направила всичко за теб. На нея не ѝ е било по-леко, докато беше отвлечена. Отвлечена от най-добрия си приятел и пребивана. Тя превъзмогна всичко, само защото ти беше до нея.
- А ако той успее да ми я отнеме?

Хейй, новата глава е вече на лице! Какво мислите? Ще успее ли Том да влезе като по-важен участник в живота на Ребека, или ще остане просто приятел и колега от университета? Очаквам мненията ви! Краят наближава!