Принцът.

Ще направя каквото трябва.

Гледна точка на Тереза:
Не знаех какво да кажа за думите на баща ми. Седях, стиснала ръката на Себастиян и гледайки лицето на баща ми. Той наистина ли искаше да се омъжим? Та това беше моята мечта, още щом за първи път се целунахме със Себс. Но сега не беше времето за това. Бях бременна, да, но бяхме само на 17. Той след седмица щеше да бъде на 18, но мен ми оставаше месец.
-Какво? -осмелих се да попитам след тишината.
-Така трябва. Няма да имаш дете извън брака си.- включи се майка ми.
- Но ние сме само на 17.. -понечих.
- Ще направя всичко. Казах ви, че обичам Тереза и детето повече и от себе си. Говорил съм с родителите си и те нямат нищо против, само искат да се запознаете.
- Да, ще е нужно. - каза баща ми.
- Ами, тате, ние най-добре да излезем.. -казах аз като леко дръпнах Себс към вратата.
-Какво ще правим? -попита той пръв.
- Не знам, но единствено искам да съм с теб.- надигнах се и го целунах.
- Ще сме заедно винаги, нищо няма да ни попречи.
Гледна точка на Ребека
Седяхме в стаята с Дилън и си говорехме за случилото се последните дни.
- Хайде да тръгваме, трябва да мина през нас, за да си взема дрехите и важни неща..
- Добре, после отиваме у нас.
Тръгнахме, като казахме на майката на Теса да ѝ каже, че си тръгваме. Пресякохме улицата и почнах да търся ключовете за къщата в чантата си. Щом ги намерих, отворих вратата. Влязох във всекидневната и си личеше, че никой не е влизал скоро. Беше разхвърляно, имаше кутии от бира и опаковки от чипс. На масата, забелязах писмо. Държах ръката на Дилън силно, защото не знаех какво ли има в този плик..
- Отвори го. -каза Дилън.
Взех плика и извадих листа. Беше за мен.
"Ребе,
знаеш, че беше всичко за мен. Ти ми беше единствена. Но аз винаги съм те лъгал. Всички знаят за теб и Дилън. Познах го веднага след като го видях. Но не посмях да ти кажа в какво бях намесен. Трябваха ми пари, много пари. Беше бебе, а аз не знаех какво да правя. Беше много болна, не даваха надежда за живота ти, защото беше само на 5месеца. Но аз не се съгласих. Майка ти се беше отказала, каза че детето ѝ е умряло. Включих се в тези сделки и получих парите за операцията ти. За щастие беше успешна. Нямаше как да ти кажем, но с майка ти се разделихме.
Сега, просто изчезнах. Не искам да съм тук и дори не знам какнда те погледна след всичко случило се. Не ме търси, всъщност дори нямам телефон вече.. Ще ти пиша по някакъв начин и ще се опитвам да ти пращам пари, когато мога.. Обичам те, миличка. Тук е кредитната ми карта, а и има малко пари в стаята ми, знаеш къде са.
Татко."
Седях, гледайки листът. Дилън взе плика и измъкна кредитната карта и я остави на масата. Била съм болна? Но от какво?
- Какво ми е имало? -казах след дългата тишина.
- Знаеш къде са ти документите от детските години, актове за раждане? -попита ме Дилън, препрочитайки писмото.
- Мисля, че са при майка ми..- казах, като започнах малко по малко да махам боклуците. - Трябва да остана тук.
- Да остана ли с теб? - започна да ми помага той.
- Ако искаш, страх ме е да остана сама тук..
- Спокойно, ще остана тук днес, а после като трябва ще отида до нас.
-Благодаря ти. -отидох и го прегърнах. Най-любимото място на света.
***
Събудих се и се сгуших повече в Дилън. Мислех,че всичко е просто един ужасен сън, но всичко е реалност. Вчерашният ден бе изпълнен с толкова събития, доро се обърках. До вчера бяхме в хижата, озовахме се в болницата заради скандала между Джейк и Дилън, а после се върнахме в Сиатъл. Още по-добре разбрах, че майка ми буквално се е отказала от мен, а и дори разбрах от писмото на баща си, че се е забъркал в черния свят само заради мен. Дори не знам какво ми е имало..
-Добро утро, скъпа. - чух дрезгавия глас на Дилън, докато мислех.
- Хей. - отвърнах. - Ще ставам, защото трябва да се оправям.
-Къде ще ходиш?
- На лекар с Теса. - станах и тръгнах към банята, за да си взема един душ.
Гледна точка на Дилън
След като Бека влезе в банята, станах за да взема телефона си. Касандра ми беше писала за точен час. Реших да се облека и да изчакам Ребека да излезе. След около 30 мин. тя влезе в стаята и сякаш всичко грейна. Дори облечена с обикновени дънки и блуза, тя беше хиляди пъти по-красива от всички фукли.
- Толкова си красива. -отидох и я прегърнах, а тя се обърна и ме целуна по бузага, като остана следа от гланцът ѝ.
-Това е, за да всички да знаят, че си мой. -каза тя.
-Само твой.
Седяхме прегърнари доста време, а аз се усетих, че ще закъснея.
-Бека, аз ще трябва да тръгвам.. След няколко часа ще се върна и ще съм си взел багажа.
- Добре, аз след малко тръгвам с Теса.
Излязох от къщата и влязох в колата. Можех да карам въпреки гипса. Потеглих към училище, а там видях Касандра вече да ме чака. Спрях пред нея.
-Закъсня. -веднага се сопна.
- Въобще не трябваше да идвам. Да отивамени да видим вярно ли е всичко.
Въобще не ми беше до милости с нея. Исках да се свършва колкотосе може по-бързо.
- Карай към главната болница. - чак тогава се усетих, че е възможно и Ребека да бъде там.
- Добре, но ще те чакам на паркинга.
-Не моля те, страх ме е - стисна ръката ми.
След убеждения реших да я чакам вътре. Пристигнахме и влязох в болницата.
- Там е кабинета на лекаря ми. -каза тя, а аз кимнах вървейки направо.
След минути извикаха името на Касандра, а аз останах да чакам пред вратата. Започнах да се ровичкам в телефона си, търсейки нещо с което да се занимавам.
- Дилън, какво правиш тук? - чух гласа на Ребека, а до нея седеше шокираната Тереза.
-Ъм.. ами... -почнах да заеквам.
- Дилън, трябва да изчакам 15 мин за да разбера. - дойде Касандра при мен.
- Какво става тук? - попита Ребе.
- Може би съм бременна от Себастиян. -отговори пискливо тя.

Хейй, това е новата глава :) Надявам се, че ви е харесала! Искам да благодаря за 3K гледания и както за вотовете ви!