Принцът.

Напук на всичко.

Седмица по-късно:

- Хайде, Теса, вдигни. Момчетата ще дойдат да ни вземат, а ти сигурно още спиш..- говорих си тихо, докато набирах най-добрата си приятелка.

Куфарът ми вече бе стегнат, въпреки, че едвам побрах всичките си неща вътре, а дори да искам да сложа някой от нещата си в куфара на Тереза, щеше да бъде трудно. Хубавото беше, че тя щеше да вземе машата, а аз пресата. Някак разпределихме нещата които можехме да не носим поотделно. Дилън каза, да не носим храни, но аз винаги съм подготвена с няколко пакета снакс или чипс. Докато мисля за Дилън, той и звъни.

- Ало, Ребе, готови ли сте? До 15 минути сме пред вас, ще бъдем с колата, защото нашите няма да могат да дойдат. Може да спестиш подробността на баща си.

- О, да естествено, че няма да му кажа. Може и така да ни бъде по-интересно. – казах аз. От слушалката чувам Себастиян да казва „Тереза, как може да спиш още? Не видя ли колко пъти ти се обадих?" Но това е нашата Теса.

- Хайде, отиди направо у Тес, защото както чувам, туко що е станала. Чао, обичам те!

- И аз те обичам!- казах и затворих телефона. Взех куфара и ръчната ми чанта и тръгнах надолу, за да отида в Теса. Отидох в кухнята и казах на татко, че тръгвам, а той ми пожела приятен път и вече тръгвам към първата си ваканция, прекарана с Дилън.

- Теса, хайде бързо, идват до 10 минути!- извиках аз, отворих вратата и видях Тес, която накърдряше косата си.

- Чакай да си накъдря косата, моля те. – каза тя.

- За какво си правиш косата, като знаеш, че ще пътуваме и то не малко?- скарах и се аз.

- Трябва да съм хубава за Себастиян! А и отделно..

- Какво? Казвай веднага! – нетърпеливо казах аз.

- Семейството на Том, както и той сега ще дойдат тук. Все пак Том трябва да види какво е изпуснал нали? А и като Себастиян влезе.. – почна да се смее дяволито, а аз се засмях от сърце.

- Теса, ела да поздравиш семейство Симънс! – чу се гласа на майката на Теса.

- Тук са, гледай през прозореца за колата на Дилън.- заръча ми тя.

- С колата на Дилън ли ще сме?- попитах аз, защото предполагах, че ще сме с тази на Себастиян.

- Доколкото разбрах ще сме с нея, защото Себастиян ще остави да боядисат неговата през това време. – обясни ми тя, докато пръскаше с лак вече накъдрената си коса.

- Тук са!- отворих прозореца и се провиках да влязат, все пак трябва да направим на пук на Том. Знам, че бях приятелка с него още от детската градина, откогато бях и с Тереза, но той си го заслужи. Още не можех да повярвам, че се забърка с Касандра. Чу се отваряне на врата, най-вероятно момчетата влязоха и аз побързах да сляза, за да кажа, че Теса слиза ей сега.

- Ребека, здравей! – каза Том и понечи да ме прегърне, когато леко се отдръпнах.

- Здравей, Том.- казах аз без никаква емоция.

-Липсваше ми ужасно много. – прегърна ме през кръстта Дилън, шепнейки в ухото ми.

- И ти ми липсваше много.- казах и го целунах.

- Ъм, предполагам, че ти си Себастиян?- отиде Том при него. Тогава почнах да си сравнявам. Том беше по-нисък, а Себастиян беше със светлокестенява коса, за разлика от късата черна коса на бившето гадже на най-добрата ми приятелка.

- Да. – каза несигурно Себастиян.

- Голям си късметлия, искам да го знаеш. Както и брат ти. Теса и Ребека са най-добрите момичета които познавам, и някога ще познавам.

Щях да се разплача, затова се гушнах в Дилън. Спомних си когато бяхме в детската градина, само аз,Том и Теса. Прекарвахме целите си дни, целите си нощи заедно. Толкова рядко се случваше някоя нощ да не сме заедно. Не помня дори кога за последно бях на почивка без Том и Теса, дори през последната ни почивка заедно Том е лъгал Теса, бил е с Касандра. Но сега ето, аз ще отида само с Теса, без Том, тя вече няма да се целува с Том, през средата на пътя, ще го направи със Себастиян. А аз ще съм с Дилън...

-Идвам!- развика се Теса. –Някой да ми помогне с багажа де!

Себастиян веднага отиде да помогне на гаджето си с двата куфара. Това момиче носи 2 огромни куфара само за 5 дни? А аз си мислех, че съм взела прекалено много багаж. Теса и Себастиян слязоха, а Теса веднага го награби за да го целува, което според мен беше много неловко, не само заради Том, а и заради семейството на Теса и това на Том.

-О, Том, не видях, че си дошъл. Здравей.- направи още по-неловка ситуацията най-добрата ми приятелка.

- Явно. Изглеждаш уникално, Тереза. – каза той, като не смееше да я погледне в очите.

- Старая се да бъда естествена. – каза тя и веднага заговори Себастиян.

- Ами ние ще тръгваме. Довиждане! – казах аз за да се отърва от още по-неловката ситуация.

- Довиждане деца! Приятен път!- изпрати ни майката на Тереза.

Хей! Надявам се, че историята все още ви е интересна и продължавате да я следите с интерес! Отново благодаря за гледанията и вотовете ви! Мненията ви също са много важни за мен!