Принцът.

Страх.

Щом чух гласът ѝ, всичко загуби значение.
- Ребека! Къде си? Как си? О, боже! Не мога да повярвам, че се обаждаш! Съжалявам за всичко, обичам те! - сякаш казах всичко за една секунда.
- Не знам къде съм, но донякъде съм добре. Едвам можах да ти се обадя, понесох доста насилие - причерня ми при думата "насилие". - Но искам да знаеш, че те обичам повече от всичко.
- Насилие? Кой?
Гледна точка на Ребека
- Дилън, здрасти. - Джейк взе телефона от мен.
- Джейк? Ти, копеле...
- По-леко с обидите, приятел. Тя е при мен.
- Моля те, искам да видя Дилън. -започнах да плача и да умолявам Джейк.
- Ребека! -чух гласа на Дилън от телефона.
- Моля те, измъкни ме оттук. Искам да сме заедно. -взех телефона, въпреки ужасния шамар, който получих от бившия си приятел.
Гледна точка на Дилън
- Моля те измъкни ме оттук. Искам да сме заедно. - чух плачещата Ребека и не можех да се стърпя.
- Ще те измъкна оттам, каквото и да ми струва. - казах, а после връзката прекъсна.
Стоях насред градината гледащ номера. Беше скрит номер,но може би в полицията щяха да направят нещо.
- Дилън! Тереза! - започнах да викам.
- Какво има?
- Ребека се обади... - казах.
- Ребека? Какво се случи? Добре ли е? - Теса заля с вълна от въпроси.
- Тя е добре, поне така каза. Джейк я е отвлякъл.
- Джейк? - изненада се Тереза.
- Да.. - не можех да издържам. -звънна ми със скрит номер.
- Сигурен съм, че в полицията ще разбере местоположението.
- Нека тръгваме тогава. -казах.
След малко се намирахме в полицейското управление и чаках да върнат телефона ми с необходимата информация.
- Г-н Уест, телефонът се намира на много близко място. Но не можем да сме сигурни, че ще намерите приятелката си там.
- Кажете ми адреса, аз ще отида и ще видим.
Полицая обърна екрана на компютъра и водях наистина близко местоположение. Ако тръгна още сега, ще съм там до 1 час, щом е в покрайнините.
- Значи това е местоположението? Тръгвам веднага, но моля Ви само да ми звъннете, ако нещо се премести.
- Няма проблем,но е възможно да е оставен за ваша уловка. - предупреди ме.
- Ще видя.
Излязох и видях Себастиян да ме чака. Набързо му разказах ситуацията и тръгнахме веднага. През това време полицаят ми звънна, че са решили да пратят малко подкрепление и те скоро ще наближат района.
През цялото време си мислех няколкото възможности. Първата бе, че Ребека е там и ще я взема, ще си тръгнем заедно и повечр няма да се отделям от нея. Но имаше и още една, която караше сърцето ми да спре да бие. Възможно ли бе, Джейк да ни е изиграл и да е оставил телефона си там, защото е предвидил, че ще отидем в полицията? Ребека да продължи да е в опасност, нямаше да си го простя..
Гледна точка на Ребека
Чух гласът му. Щом чух как говори, милион тръпки и пеперуди тръгнаха из цялото ми тяло. Дилън, моят Дилън. Исках да е тук, да ме прегърне.. От две седмици не преставах да си представям как той ме спасява от лапите на Джейк. Вярвах на обещанието му, че ще ме спаси. Гласът му бе пълен със сигурност.. Мислех за вкъщи, за бялата ми стая, все още стоящото плюшено мече от Теса, което ми подари когато бях в болница. Стаята на баща ми, големият хол и пианото, на което така и не можах да се науча да свиря. Малката стая, превърнала се в офис за баща ми, пълна с документи за фирмата му.. Може би имаше и неща за предишните му черни сделки. Любимото ми таванско помещение, пълно с книги и спомени. Снимки от детските ми години на мен, Теса, Том и Джейк. Колко бързо извадих от живота си двете най- близки момчета.. Но такъв бе животът, нали?
Седях в една от спалните на огромната къща, където ме заведе Джейк. Къщата бе огромна, а Джейк ми казваше, да се чувствам у дома си. Но не. Тук ги нямаше най-близките ми хора. Дори не знаех на колко разтояние са от мен.
- Ребе, ела за малко. - чух как Джейк вика. Не исках да ходя, но ме беше страх.
За първи път в живота си, през тези две седмици изпитвх страх. Никога не бях лишавана от нищо, не са ме били и нямаше за какво да се страхувам. Водих най- нормален живот на една тийнейджърка. Но сега, страхът обземаше цялото ми тяло, а аз нямаше какво да направя.
- Ъм, да. - отидох до голямата всекидневна. Ако не бях тук по тези обстоятелства, би ми харесало.
- Тръгваме. Възможно е да ни открият, а бие не искаме такива неща, нали? - преметна един кичур коса зад ухото ми, а на мен ми се повдигна от това.
- Но защо?
- Номерът, на който се обади. Такъв глупак съм. - щеше ми се да го потвърдя, но щях да получа насилие, а вече цялото ми тяло бе в синини.
- Хайде, не ме принуждавай да те удрям пак, просто ми дай да сложа превръзката за очите ти. - каза.
Няколко сълзи се стекоха по очите ми. Не исках да съм тук, нито някъде другаде с него. Исках да избягам, но не можех.
Дори без моето разрешение, Джейк сложи черната превръзка на очите ми и вече не знаех на къде отивам. Усещах как той ме води напред, а аз внимавах да не се спъна. След няма и минута, излязохме от къщата и усетих как хватката на Джейк се стяга.
- Пусни я веднага! - чух Дилън да казва. Дилън! Той е тук!
Започнах да се дърпам от Джейк, но още не виждах нищо. Когато най-сетне се отделих от него, не бе по моя заслуга. Той ме бутна, а аз усетих остра болка в краката и тялото. Побързах да махна превръзката и да дотичам до Дилън.
Когато вече можех да видя къде съм, видях Дилън и пистолет до него. Няколко полицейски коли дойдоха и заградиха Джейк. Той също бе извадил пистолет, но щом видя, че е заграден от органите на реда, се отказа.
Отидох и прегърнах Дилън веднага.
Но се случи нещо, което никога не бях очаквала да видя.
Джейк взе пистолета си от земята отново, страх ме обзе да не би да простреля някой. Той взе пистолета и го посочи към главата си. Натисна спусъка, а аз седях вцепенена.