Принцът.

Ново начало.

Гледна точка на Дилън
А ако наистина ми я отнеме? Не можех да избия тази мисъл от главата си през целия полет. Седях, гледайки необятното небе, мислейки. Трябваше да се извиня на Ребека, веднага щом слезем ще го направя.
- Себастиян, прав си.. - казах след почти два часа. - Ще ѝ се извиня.
- Направи го още сега!
- Наистина ли? - осъмних се.
- Да!
Изправих се и тръгнах напред към седалките на Теса и Ребека.
- Какво правиш? Летим все пак. - каза Теса тихо, защото Ребека спеше.
Загледах се колко е красива, когато спи. Не я виждах за първи път, но всеки път щом я видех, изпитвах толкова много чувства наведнъж. Тя беше стихия, която само аз можех да овладея. Моя и ничия друга.
- Исках да говоря с нея, но ще говоря след малко, защото спи.
- Спи дълбоко от поне час.. Искаш да ѝ се извиниш ли?
- Да, наистина сгреших. Просто я ревнувам..
Гледна точка на Ребека
След като си поговорихме с Тереза, се чувствах изморена от скандалите и от самият път и реших да поспя.
Усетих как съм задрямала, докато не усетих аромата на Дилън, явно идваше към нас. Не отворих очи, но всяка клетка от тялото ми искаше да го погледне. Правех се на заспала.
- Какво правиш? Летим все пак - чух гласът на Теса.
- Исках да говоря с нея, но ще говоря след малко, щом спи - каза той.
За какво ли искаше да говори с мен? Може би е осъзнал колко глупаво се е държал...
Докато те продължиха разговора си, аз реших да се включа в разговора.
- Какво става? - правех се на сънена, въпреки че бях будна от поне 10-15 минути.
- Ъъ, може ли да поговорим? - попита Дилън.
- Да, слушам те.
- Извинявай за всичко, което ти казах.. Ще ми е трудно, но ще го направя заради теб.
- Не е толкова трудно да превъзмогнеш, че ще имам приятели.. - казах.
- Знам, но някак си...
- Спокойно, всичко е наред. - изправих се и го прегърнах, а той сля устните ни. Отново това чувство, пеперудите в стомаха ми, които ме карат да се чувствам като влюбена тринайсет годишна. Всичко нямаше значение, освен него. Никой друг няма да може да завладее сърцето ми така, както той.

- Твоя завинаги.
- Твой до живот - каза и ме целуна.

Спомените се въртяха в главата ми като филмова лента: първия поглед, мислейки, че той е някой женкар; първите ни думи; първата ни прегръдка и първата ни целувка. Всичко това за толкова кратко време. Толкова малко време, за да се влюбя безнадеждно.
Отделихме се, а шом се върмах в реалността, чувах виковете на всички.
- Горчиво! - викаха те, а ние се засмяхме.
- Хей, няма да се женят, все още де! -развика се Теса.
След всичката врява, накрая стюардесата дойде и ни помоли да седнем, защото ме предизвиквали неприятни ситуации в самолета. Не знам какво не ѝ беше наред, все пак беше млада и ох, не знам. Гледаше към Дилън доста, как да кажа, флиртаджийско.
Останах на мястото си при Теса и отворих една от любимите си книги, докато Тереза четеше някакво списание.
- Толкова е тъжно.. - тихо казвах, докато препрочитах за пореден път любимите си моменти от "Гордост и предразсъдъци".
- Ох, пак ли четеш тази книга?
- Естествено, беше ни любима.. С Джейк.. - помръкнах при мисълта. Бяхме само на 10, когато двамата решихме да прочетем книгата, докато връстниците ни четоха комикси. Бяхме толкова близки, а сега той е мъртъв и то заради мен.. Аз съм виновна, а дори не отидох на погребението му. Но може би имах и това право да не отида, въпреки че бяхме близки. Заради него изкарах двете най-кошмарни седмици в живота си. Но беше ли възможно да отнемеш живота си? Това беше толкова немислимо, грубо и гадно, а той го отне с един коршум. Един, единствен, придружен от виковете ми.
- Какво стана? - попита ме Теса, попивайки няколкото сълзи по лицето ми.
- Нищо.. Просто си спомних и ми стана гадно - казах.
- Да, но нека си спомняме само добрите моменти, нали? Но все пак никога няма да избия от главата си веселите четири лица, аз, ти, Том и Джейк. Как бяхме неразделни- от сутрин до вечер, а после оставахме само двете и спахме в домовете си. Колко обичахме семейните вечери, общите ни събирания, докато вашите не се разделиха - говореше, а пред мен изплуваха спомените. - Толкова ни беше хубаво, нали? Когато отидохме до Лос Анджелис, молейки семействата ни да вземем Том и Джейк. Толкова бяхме близки с двамата, а сега дори Том не ме интересува, дали е жив или не. А за Джейк, знаеш..
- Защо се променихме толкова? Напуснахме домовете си, търсейки по-добър живот в другия край на страната - въздъхнах.
- Така ни е било писано, ти да си с Дилън, момчето на мечтите ти, а аз със Себастиян. И мога да съм толкова свързана с моето момче. - погали корема си, а аз се усмихнах леко.
Това беше нашата съдба и нямашв как да я променим.
---
Вече влизахме в сградата, където щяхме да живеем. Имах възможност да видя Ню Йорк през таксито, но този град беше необятен. Толкова огромен.
- Сградата е нова и затова апартаментите са един до друг. Имаме друга изненада с Дилън - каза Себастиян.
Качихме се на последния етаж и видяхме двете врати, новите ни домове. Бяхме съответно в 29 и 30 апартамент. Тереза и Себастиян влязоха в техният апартамент, а ние в нашия.
Беше точно както решихме. Мечтаният дом. Щом отворихме вратата, видяхме червеният хол, който бяхме избрали. Огромният ъглов бял кожен диван беше посредата на стаята, а в страни се откриваше голямата кухня.
- Каква е тази врата? -погледнах към вратата и не знаех на къде води.
- Хеййй! - вратата се отвори и Теса влезе заедно със Себастиян. Това било! - Изненадаа!
- Вратата води към вас? - изненадах се наистина, сега щеше да ни е още по-лесно да сме заедно.
- Да, както и вторият етаж скоро! - каза Дилън, а аз го прегърнах развълнувано.
Говорихме си още малко и решихме да отиваме, за да оправим багажите си. Утре щеше да е тежък ден все пак.
---
Събудих се и от начало обстановката беше непозната за мен. Но щом се огледах се сетих, че вече не сме в Сиатъл. Вече живеех в апартамента мечта, а днес може би щях да започна работа. Всичко изглеждаше твърде добре, за да е истина.
Станах, изкъпах се и видях, че Дилън е станал. Реших първо да се облека, а после да го потърся. Облякох една от любимите си рокли, изправих косата си, след като поне 15 минути търсех пресата из цялата спалня и дрешника.
След като се уверих, че изглеждам добре слязох надолу. Дилън правеше закуска.
- Добро утро. Прелестна си! - обърна се и ме целуна.
- Хайде, палачинките ще изгорят -подканих го.
- Днес ли ще си на интервю? -попита ме той, докато ядохме.
- Да, а после ще разгледам наоколо.
- Добре, звънни ми после.
- Хайде, аз ще тръгвам, ще ти се обадя - взех чантата си и го целунах, преди да изляза.
Вървях към книжарницата и в същото време разглеждах информация за нея. Голяма е и има доста клиенти. Надявам се, че ще ме харесат. По телефона управителката ме хареса.
Наближих и видях книжарницата. Изглеждаше много добре. Влязох и видях един познат образ, причина за проблеми, въпреки че не се познавахме толкова добре.

Това беше новата част! Надявам се, че ви е била интересна, защото остава съвсем малко!
Следващите глави най-вероятно ще са с по-бърз поглед на нещата.