Принцът.

Предположения.

- Стига си крещяла! – каза майка ми.- Нищо не съм казала!

- Казахте. Как смеете през дъщеря ви? – отвърна Дилън.

- Кейтлин няма проблем с това. Нали, миличка?

- Не, естествено. Дилън, не си отивате с Ребека.

Гледна точка на Дилън:

Как смееше тази да казва това? Ребека е най-красивото момиче на света, а всъщност Кейтлин беше леко казано грозна, и също причичаше на най-лесната в училището си.

- Да съм ви искал мнението? – попитах аз заядливо.

- В моята къща си, захарче. – каза ми Кейтлин.

- Правилно. Ребека, тръгваме. – казах строго.

- Но...

- Без но, Карен.

- Наистина, Дилън, няма какво да правя в тази къща вече.. Явно вече нямам майка. – захлипа Ребека. – Мамо, мислех, че веднъж ще се зарадваш за мен, за това колко съм щастлива с Дилън, а ти веднага трябваше да кажем нещо подобно... Някога мислила ли си, че може би ще се почуствам гадно?

- Довиждане, Ребека. – каза майка и.

Имаше ли такива хора въобще? Толкова студени? И да кажеш такива неща на детето си, не мога да повярвам. Гледах как Ребека плаче и се разбивах от вътре, не си струваше да плаче за такива хора.

- Мила, моля те успокой се.. Не се интересувай от другите.

- Тя каза такива неща, все едно аз не съм и дъщеря. – продължаваше да плаче тя.

- Знам, мила.. Ако си се хванала за това за нас двамата, не се интересувай, нали? Нека първо майка ти да види какъв трол е Кейтлин. – казах, а тя се засмя леко.

- Да, а видя ли колко мноого грим имаше? – попита тя.

- Колко ли торби гримове са и нужни, за да се докара в такъв вид.. А ти си толкова по-красива от нея, дори без грим. Обичам те. – казах и я целунах.

- Аз повече. – каза тя. – Хайде, сядай и да тръгваме.

- Няма да те оставя да караш в това състояние. – противоречих и.

- Нито пък аз теб.- каза тя. – Хайде, не можем да спориш с мен.

След около един час се прибрахме, но решихме да отидем да гледаме някой филм. Ребека не искаше, затова Себастиян реши да дойде с мен.

Гледна точка на Ребека

Исках да отида при Теса, за да видя как е, и какво е станало с техните. Вече бях пред тях, но се загледах в нашата къща. Колата на татко не беше там, затова реших после да мина, да взема най- необходимото. Не бях говорила с него, не знаех дори кое е истина или не, но просто нямах смелост да му се обадя или да се прибера вкъщи. Може би ще се наложи да си намеря някаква работа и да си наема някой малък апартамент в града. Нямаше да карам Дилън да ме издържа, все пак той не живееше сам.

- Здравей, Ребе. Влизай. – покани ме бащата на Тереза.

- Хей, Теса, как си? – влязох в стаята и веднага отидох до нея.

- Всъщност добре, много добре. Нашите го приеха нормално, като по чудо.

- Наистина ли? И какво става нататък? Със Себастиян и бебето? – питам.

- Ами всъщност и аз не знам, с него трябва да говорим сериозно. А утре искам да отида на доктор, нали би дошла с мен? – пита ме, а аз ведага я уверявам, че ще бъда до нея.

Гледна точка на Дилън:

- Филма беше страхотен! – брат ми продължава да хвали филмът, който гледахме.

- Да наистина. Искам да поговорим нещо важно.

- Казвай? – очакваше въпроса ми.

- Какво ще правиш с всичко случващо се?

- Дори не знам, но искам да бъда с Тереза. Обичам я, ти го знаеш. Колко и да съм млад, мечтая да имаме наша си къща, в която да бъдем много хора заедно, но и нашите деца.

- Уоу, къща. Хайде да си купим. – казвам като шега.

- Всъщност не е лоша идея. Може да си купим апартамент или къща, за нас си. Вече да се отделим от това място. –брат ми ме изненадва.

- Прав си, но имаме и момичета, които да го решат. – напомням му.

Продължавахме да вървим към изхода, където видяхме Касандра. Спомних си случилото се с брат ми, затова отидох възможно по-далеч от нея.

- Изчакай ме, аз ще отида до тоалетна. – каза той.

- Добре, чакам те.- застанах до един от плакатите и зачаках.

- Дилън, здравей. – Касандра дойде до мен. – Моля те, искам да поговорим.

- Не искам да те слушам, достатъчно влоши животът ни.

Изглеждаше зле. Нямаше ги тези тонове грим, но така дори изглеждаше по-добре. Виждах зачервените и очи.

- Моля те, наистина е много важно.. – сълзи се стекоха по очите и. Давам и знак, че слушам.

- Мисля, че съм бременна от брат ти..