Принцът.

Спомените.

Гледна точка на Ребека

Върнахме се на масата в мола, като дори не погледнах към Дилън. Той явно усети това, затова дойде при мен.

-Ребека, моля не ми се сърди.. Знам, че всичко е една глупост, никога не съм искал да се забъркам в тези неща, но така стана..

- Знам, че не си го искал.. Всъщност, и аз преувеличих доста, но знаеш колко те обичам, нали? – казах му.

- Знам, а аз те обичам още повече. – прегърна ме и ме целуна.

-Ехоо, влюбените гълъбчета, какво стана бе? Хайде, няма да ви чакаме, тръгваме със Себа.- каза Тереза докато се хилеше.

Тръгнахме докато обсъждахме всякакви възможни глупости. Теса дори прехвърли темата на какви деца искаме, винаги съм знаела, но все пак ми е странно да го споделя точно пред гаджето ми.

- Искам да имам момиче и момче, а ако са близнаци, ще е още по-хубаво. – прекъсна мислите ми Дилън. – А ти, Бека?

- Първо, мразя да ме наричат Бека, но ми харесва как го казваш.- казах и го целунах бързо. – И второ, също винаги съм искала две деца, момиче и момче.

- О, ако искате отивайте да си ги правите. – пошегува се Себастиян, а аз се засрамих, но се засмях също.

- Ей, не говори така де! – скара му се Тереза. – Още сме млади.

- Да, млади сме.. Имаме време да мислим за тези неща, нали първо винаги е сватбата. – казах аз шеговито.

- Ребс, това прозвуча като намек хахах! Дилън подготвяй пръстенаа! – каза Тереза.

Пристигнахме във вилата и отидохме към стаите си.

- Утре кога ще тръгвате? – попитах аз.

- Много рано, няма да те будя. – каза Дилън.

- Добре... Нали знаеш, че те обичам въпреки всичко?

- Знам, а аз те обичам повече от всичко. Не знам какво съм правил без теб. – дойде и ме прегърна.

- Стоял си без гадже. – казах смеейки се.

- Е, не съм стоял без.. – каза той, а после погледна все едно е казал нещо лошо.

- Ооо, така ли? Добре.. – почнах да се правя на сърдита, въпреки, че не бях.

- Добре тогава, хайде сърдитке! – преметна ме през рамо и ме отведе в хола.

Обичах моментите ни заедно. Толкова ги обичах.. Какво ли не бих направила, за да го накарам да остане тук утре, да не ходи при тези хора, но знаех, че ако не го направи се застрашава, а не исках това.

- За какво си се замислила, бебе? – извади ме от мислите ми Дилън.

- За нищо.. За какво си мислиш ти? – попитах го веднага

- Знаеш ли какво? Сетих се за когато почти преби Касандра заради мен. – засмях се веднага когато се сетих. – Искам пак да чуя това.

-Окей, ама вече не знам за кой път. – засмях се отново.

- Хей, хора какво правите? – Теса и Себс дойдоха при нас.

- Бека ще почне да разказва любимата ми история! – каза радостно Дилън.

- Бро, две момичета просто са се били за теб- пошегува се Себастиян.

- Искам и азз! – почна да се моли като дете Теса.

- Чували сте я сто пъти сигурно, ама добре.. – казах и започнах да си спомням случката. – В петък, преди обяда вървях сама към столовата, защото знаете, и четиримата сме в отделни часове. Докато вървях, видях Касандра. Естествено, както и очаквах, тя дойде при мен и почна да ме упреква, че съм с Дилън. Нервите ми не удържаха, когато каза, че си се целувал много добре. Дилън знае, после и аз на какво го направих. – всички се засмяхме. – Като чух това и се нахвърлих отгоре и почнах да крещя „Никога няма да разбереш как се целува той!" и голяма тъпла се събра около нас. Влючително и вие. – посочих ги.- Естествено, директорът ни извика, Касандра почна да ме обвинява, как съм започнала всичко, не че не го направих, но все пак тя си го просеше. Аз обясних нещата, а директора повярва на мен, все пак съм една от най-примерните ученички.

- Стига си се хвалила де! – прекъсна ме Теса и продължихме да се смеем.

- Добре, де добре. И така, Касандра е с предупреждение, че ще бъде изгонена, това не и е било за първи път.

- Тази история мога да си я чувам постоянно. – каза Теса. – От детската градина чакам някой да и покаже, че не е никоя.

- Познавате я още от детската градина? – попита Себастиян.

- О, да.. Беше същата като сега, само, че в мини размер.

- Ходила е с къси поли и толкова разголени дрехи въобще?- попита Дилън. – Ъгх ако е така, това е .. ъмм... интересно..

- Интересно ли? Ребе, подготвяй чантата! – веднага каза Теса.

- Нищо няма да ти е интересно, естествено, че не до такава степен. Баща ми казва, че всичко прави, само за да впечатли майка си.- казах аз, заплашвайки гаджето си.

- Когато бяхме у тях майка и беше доста мила с нас... –каза Себастиян.

- Чакай, били сте у Касандра? Кой по-точно? – побеснях аз.

- Аз. – каза Себастиян.