Принцът.

Можем ли?

Излязохме и отидохме към парка, това беше територия на нашето училище. Най-вероятно сте чували за дуелът между две училища едно до друго и учениците им? Да, и нашето училище има своят враг. Някои момчета бяха толкова луднали по тази вражда, че дори ходиха в другото училище, за да ги наблюдават. Смятах това за шантаво, прекалено дори, но явно други не..

Намерихме си удобна беседка, а Катрин каза, че ще отиде да купи кафе и нещо за хапване. Себастиян и Дилън решиха да я придружат, въпреки, че според мен тя не беше особено въодушевена от този факт. Добре беше, че оставам насаме с Теса, имаме много да си говорим.

- Какво стана в стаята ти?- попитах аз, опитвайки се да завържа разговор.

- Нищо, просто Себастиян и аз... Охх, видя ни какво повече да ти казвам?! – мисля че се ядоса.

- Не казвам нищо, много се радвам за теб, но все пак, още не си забравила Том, а сега за няколко часа тръгна да се целуваш със Себастиян. – опитвах се да държа нормален тон, но всъщност бях разтревожена за нея.

- Ребе, чувала ли си за любовта от пръв поглед? Ето това е. Не беше така с Том, дори в началото го мислех за глупак, както ти мислиш Дилън.

- Не мисля за глупак Дилън! Дори ще излезем някой ден, на кино най-вероятно..

- Страхотно! Но защо ми говориш, че съм прибързала със Себастиян?

- Аз нямам намерение да ставам с Дилън нещо повече от приятел. Той е готин, но ще се сдържа.

- Добре, ще си поговорим след няколко дни, помня думите ти.

Катрин дойде заедно с момчетата. Носеше кафе, момчетата носеха голяма чанта с МакДоналдс. Обожавах калоричната храна, нормално си е.

- Ребе, какво ще искаш?

- Зависи. Какво сте взели?

- Всичко възможно. 5 големи картофки, няколко тоста, шейкове и всички възможни бургери- каза Себастиян. – Какво искате?

- Дай няколко, толкова съм гладна. Чуствам, ще изям света. –каза Теса.

Себастиян и даде два бургера, картофки и шейк.

- Аз искам някакъв пилешки бургер, картофки и взехте ли нещо друго пилешко?

- Ъмм, хапки и крилца. – досети се Дилън

-Дай насам – и всички се разсмяхме.

Денят сякаш свърши толкова бързо, говорих си с Дилън и с другите..