Принцът.

Трудно е.

- Да заминем. Четиримата. - каза Дилън, а след това всички замръзнахме на едно място.
- Но как? Дилън, знаеш в какво положение съм.. - понечи да каже Тереза.
- Знам, ще заминем щом завършим, дори още утре можем да започнем приготовленията. Ребека ще може да кандидатства в подходящ университет, с Психология. А Нюйоркския е един от най-добрите.
- Искаш да заминем за Ню Йорк? - тедин от колежите в които исках да кандидатствам от много време беше там, но след като се запознах с Дилън все повече започвах да решавам да уча в Сиатъл. Щеше да бъде по- лесно да взема стипендия за там.
- Да, нека изчакаме завършването.. Ще си купим два апартамента, или дори къща в покрайнините. Каквото и да е. Искам да изчезнем оттук.
- И да прекосим цяла Америка? - обобщи Себастиян.
- Идеята ми харесва наистина - каза Тереза. - Навита съм!
- И аз, щом и моето момиче е - каза Себастиян и прегърна Теса..
- Само Ребека остана.
- Ще можем ли? - попитах. - Това е голяма стъпка.
- Естествено, че ще можем. Ще бъдем заедно.. - дойде Дилън до мен - Нищо не ни задържа тук вече.
- Но тук са родителите ми, ще ми трябва помощ за детето.. - каза Тереза.
- Ние ще ти помагаме, нали знаеш. Аз обожавам децата. - облекчих я веднага.
- Тогава да заминаваме! - развика се Теса.
След още час прекаран в разговори, Тереза и Себастиян си тръгнаха и така останахме сами с Дилън.
- Най-накрая сами, нали? - намекна ми той.
- Да, имах нужда.. Искам да вляза да се изкъпя, чувствам се толкова ужасно.
- Добре...
След не повече от час, излязох от банята и влязох в стаята си. Толкова бе приятно да бъда у дома отново. Но щом погледнех тялото си, се чувствах некомфортно. Никога не съм била в толкова синини.. Усетих как Дилън влезе в стаята. Побързах да закрия тялото си.
- Бека? Какво е всичко това? - гледаше ме.
- Няма значение.. - казах и наведох глава.
- Естествено, че има значение. Боли ли те? - прегърна ме и вдишах от аромата му.
- Не толкова, но вече не искам да мисля за това, нали знаеш?
- Знам, оправи се и нека да заспиваме, утре сме на училище.. - каза ми той и ме целуна по челото като излезе.
Докато обличах пижамата си се сетих, че щом щяхме да направим тази решителна стъпка, трябваше да обявя къщата за прода или под наем.. Не знаех какво да направя, защото може би баща ми някога щеше да реши да се върне в Сиатъл, въпреки бележката му.
Но ми трябваха пари поне за началото на новият си живот в Ню Йорк..
---
Събудих се от алармата на телефона ми. Но чакай, аз нямам телефон?! Отворих очите си и видях как Дилън бе легнал до мен. Спеше толкова сладко. Целунах го леко, като го побутнах.
- Хей, хайде ставай.. На училище сме - скоро не бях се сещала за улилището, след всичко случило се.
- Още две минути, спи ми се. - каза и се обърна.
- Нее, хайде или ще видиш зла Ребека. - казах, смеейки се.
- Така ли? - сякаш за селунда стана и ме преметна. Бяхме само на сантиметри и аз отметнах дългата ми коса, за да го целуна. В такива моменти разбирах, че е момчето за мен. Но и освен това разбирах, че всяко щастие си има край, въпреки че не исках никога да има край.
Станахме и отворих дрешника си, за да реша с какво ще съм облечена. В крайна сметка, просто избрах дънке и любимият ми пуловер. Сплетох косата си, както и видях цъфтовете по нея. Ще я подстрижа. Малко промяна няма да е зле. Слязох до кухнята за закуска, но се сетих, че или няма да има нищо, или ще е развалено. Явно имам доста неща за вършене тези дни..
- Мила, готова ли си? - влезе Дилън.
- Да. Хайде да тръгваме- отметнах плитката си.
- Много си красива. - каза ми. - Обичам те! Ново начало, нали?
- Ново начало. В Ню Йорк.
След малко се намирахме в училище. Сякаш не бях идвала тук. Всичко сякаш беше толкова различно.
- Ребека! Как си? - питаха ме всички.
- Завърна ли се? Оо, най-накрая има с кой да се заяждам, беше му скучно без теб, Ребе. - естестено, нямаше как Касандра да не дойде при мен..
- Явно наистина ти е било мъчно за мен - казах със сърказъм.
- За Джейки най-вече. Как е той? - попита тя. Явно не знаеше за случилото се..
- Мъртъв - обади се Тереза, чак сега забелязах, че е дошла.
- Какво?! Ама... Той ми каза, че ще заминем заедно. Само след месец.. - почна да пелтечи Касандра.
- Явно не.. Къде смяташ че бях преди? - казах със злобен тон.
- Джейк те отвлече. Знам го.
Тя е знаела... А ако е знаела от началото на всичко, все пак всичко се случи след като бяхме в болницата.
- Знаела си? - развика се Дилън.
- Какво е значението, щом е мъртъв - започна да плаче и тръгна към тоалетните. Може и да ѝ е пукало...
- Да влизаме в час. Имаме с класната, ще ви разпитва - каза Себастиян.
Влязохме в стаята и заех обичайното си място, близо до Тереза, както и до Дилън и брат му. - Виждаме, че госпожица Каствил е решила да ни удостои с присъствието си. - каза госпожата. Робъртс беше на около 50, леко закръглена и когато и да я видиш извън часовете, ядеше.
- Бих идвала всеки ден, ако не бях отвлечена, госпожо Робъртс.
- Какво имаш впредвит? - заинтересува се.
- Няма значение, просто до скоро не знаех къде съм.. И то заради един човек.
- Джейк нали? Който беше при нас? - питаха всички.
- Да.. За съжаление.. Но моля Ви, не искам да се отклоняваме от часа. Математиката ни зове. - казах и получих няколко гневни погледа.
След мъчителни 40 минути, часът най-накрая часът свърши. Всички ме разпитваха как така Джейк е направил всичко. Вбесих се и се разкрещях, че вече е мъртъв и вече ми писна да слушам подобни неща. Знаех си, че щом отново стъпя в училище, всички ще ме разпитват, но не очаквах да е толкова зле.
Изтичах в тоалетните, не издържах на стреса.
Плачех и гледах към огледалото как спиралата ми се разтича по цялото ми лице. Не издържах. Толкова ми е трудно да преживея всичко, което този ми причини. Мразех го! Той е виновен!
- Ребе! - Теса влезе. - Престани да плачеш, знам че ти е трудно.. Но най-малко аз искам да страдаш. Няма да страдаш заради момче, което дори се самоуби, най-вероятно осъзна какво е направил с живота си.
- Знам, но.. Трудно е - взех една салфетка и започнах да почиствам лицето си.
- Сега се оправи и отиди към дирекцията - извади спирала, очна линия и гланц. - Директора иска да говори с теб.

Съжалявам за забавянето, просто времето не ми стигна.. Очаквам мнения :)