Принцът.

Запознанство.

Всичко за момент изглеждаше толкова перфектно. И двамата бяхме приети в един университет и можехме да сме заедно. До няколко седмици щяхме да се намираме в новият ни дом, а аз нямах търпение. С Дилън свиквахме със съжителството заедно, но понякога имахме и спречквания. Бяха от най-простите, но аз отново и отново им отдавах значение. Какво беше важното аз или той да сготви? Наистина преувелучавах...
-Отивам да пазарувам! -казах и целунах момчето ми.
Реших да повървя до магазина и за милионен път да преосмилям нещата. След като се преместим ще бъде много по-различно. Няма да познаваме никой. Ще сме само ние четиримата.
Надигах се, за да стигна любимата ни зърнена закуска с Дилън.
- Искаш ли помощ? - попита ме едно момче. Загледах се в него и беше доста красив.
- Ъм, да, благодаря. - казах срамежливо.
- Приятно ми е, Том - подаде ръката си, а аз я поех. - А ти си?
- Ребека, приятно ми е.
- Къде учиш? - продължихме да вървим и през това време вземахме някой от нужните ни продукти.
- Ще уча в Нюйоркския.
- Само не ми казвай, че си с Психология. - засмя се.
- Да, защо? -опитах се да хвана смисъла.
- Защото и аз съм! Ще се срещаме, заминавам другата седмица.
- Аз заминавам след 2 седмици -мисля, че трябваше да кажа, че ще съм с приятелят си.
- Надявам се да се виждаме там, харесва ми да си говорим.
- И на мен. Ще се радвам да поддържаме контакт. Няма да познавам много хора там.
- Нито пък аз. Най- добре да си разменим телефоните нали? - усмихна ми се, аз на него също.
Казах му номерът си, а той неговият. Знам, че Дилън щеше да е доста против това, но хей, няма да му изневерявам все пак, нали?
- Искаш ли направо да те закарам?- попита ме той, а аз се поколебах.
- Ами, да може.. Доста ще ми тежи иначе..
- Може би приятелят ти ще ревнува? - как позна въобще?
- Може би..
- Ако наистина е проблем, спокойно.
- Не, хайде да тръгваме. - казах и се усмихнах.
Не знам до колко беше правилно да влизам в колата на напълно непознато момче, но не виждах нищо подозрително в него. Беше доста по- висок от мен, косата му беше вдигната на перчем, и носеше дънки и черна тениска, от която се поддаваха няколко татуса.
- Много готина кола имаш - казах, като влязох в нея.
- Да, нашите ми я подариха за рожденият ми ден, пазя я все още. - отговори ми, а аз се засмях.
Докато пътувахме към вкъщи се опознахме. Беше доста приятно момче, въпреки грубата си визия. Запали цигара.
- Искаш ли?
- Не, не пуша.
Вече наближавахме вкъщи, а аз се опасявах Дилън да не види мен и Том. Нищо не се е случвало, а и нямам такива намерения. Дилън знаеше, че го обичам повече от всичко на света и бих дала всичко за него...
- Мерси, че ме закара. - казах, докато той сваляше покупките от колата.
- Няма защо. Обади ми се като си в Ню Йорк, става ли? - каза той, а аз се съгласих.
Взех двете големи торби и влязох вкъщи.
- Хей, купи ли всичко? Трябваше да ме извикаш, виж колко е било тежко всичко, дя вземеш колата..
- Не спокойно, докараха ме - изпуснах се.
- Кой? - видях как кокалчетата на ръцете му побеляват, но не исках да пазя тайни от него.
- Едно момче. Запознахме се в супера, а и той също отива в Нюйорския.
- Аха. - личеше си, че явно не искаше да поддържам контакти с него.
- Нали не се сърдиш? - направих жалната кучешка муцунка.
- Не, спокойно.. Просто не искам да те загубя.. - каза и ме прегърна. - А сега нека видим нещата за апартамента.
- Защо не ти харесва оранжево за баня? - вече 10 минути обсъждахме темата.
- Как ще ми харесва, черно е най-добре. - казваше той.
- Но целия апартамент ще е в черно, да има нещо цветно.
- Да, но черното е класика. Сивото също. - явно наистина беше инат
- Добре, сивото не е толкова зле. - погледнах към каталога. - Това не е зле също. - показах му обзавеждането.
- А дрешници? Знаеш, че искам всичко да е перфектно.
- Ами да, ако има някакво помещение в апартамента - предположих.
- Има две помещения, за мен и за теб. - показа ми проектите за апартамента.
- Тогава да изберем цветове?
- Виж, този вариант е хубав за теб, Бека. - показа ми розовият дрешник.
- Да, харесва ми.
Докато преусмихляхме нещата, аз бях сигурна, че всичко ще е повече от перфектно.
- Телефонът ти звъни, Бека - подаде ми го Дилън.
- Теса, какво има?
- Хайде днес да излезем някъде. Имаме да ви казваме нещо със Себастиян! - предложи тя.
- Да, перфектно! Супер, към 7?
- Да, бъдете официални! - заповяда ни тя, а аз се засмях.
- Добре, хайде чао. Целувки!
- Какво стана?
- Ако не любопитстваш, няма да си ти, нали? - засмях се и го прегърнах.
- Да, защото те обичам! - целуна ме.
- Аз повече! Но да знаеш, че вечерта сме на ресторант с Теса и Себастиян. Заповяда ни да сме официални.
- И какво ще облече моята кралица? - попита и преметна един кичур коса от лицето ми.
- Рокля, обичайно.
---
След няколко часа вече се подготвях за вечерята, като сложих една от новите си черни рокли и така "любимите" ми токчета.
Слагах обиците си, и усетих как Дилън ме прегръща.
- Толкова си красива. - прошепна в ухото ми.
- Помогни ми да си избера някакво колие - помолих го, като го прегърнах.
- Това харесва ли ти? - извади една кутийка и я отвори.
Беше уникално!
- Уникално е!
- Ще ти го сложа.
- Добре. - обърнах се и настръхвах при всяко негово докосване.
Толкова бях обсебена от него. Всяка докосване беше като докосване от ток, всяка негова прегръдка беше спасение от света, а всяка негова целувка беше толкова жадувана, сякаш бях в пустиня и единственото ми спасение беше той. Бях безнадеждно влюбена в него...
- Ще тръгваме ли? - за последно го огледах. Русата му коса отново бе вдигната на перчем, беше с риза и обикновени дънки, но сякаш бяха правени за него.
Поех ръката му и излязохме от вкъщи. Заключих и след това се качих в колата. През целия път си говорехме какво ли толкова важно ще ни кажат те и се надявахме да е нещо свързано с бебето.
- Хей! - видяхме ги, щом слязохме от колата. Искаше ми се да затичам като малко дете, щом видях най-добрата си приятелка, но не можех да тичам заради токчетата.
- Хайде да влизаме - предложи Дилън.
Вече предястието ни дойде, а ние с Дилън бяхме в очакване да разберем.
- Теса, знаем за какво сме дошли. Не ни притискай! - засмя се Себастиян. Явно и той не знаеше.
- Добре.. - стана Теса. - Искам да обявя, че само след по-малко от 6 месеца, ще можем да видим на бял свят малката ни дъщеричка!

Това беше новата глава! Надявам се, че ви е интересна и да продължим до самият край! Благодаря ви! ❤