Принцът.

Старите спомени.

Събудих се в прегръдките на Дилън, най-хубавото място на света. Станах и тръгнах към кухнята, за да си взема нещо за ядене.

- Хей, добро утро! –казвам на Джейк, който явно е останал тук.

- Добро утро и на теб. – каза ми. – Ще тръгваме днес нали?

- Ами сигурно, ще ги изчакаме да станат.

- Добре, чудих се къде има кафе, за да си направя?

Надигнах се, за да стигна горния рафт, където беше прибрано кафето, като му казах да си затопли вода, понеже тук нямаше кафе машина. Усещах, че бях по пижама, тоест тениската на Дилън, и не ми беше удобно, а и виждах погледите на Джейк върху мен.

- Ъмм, Джейк, моля те вземи го. Горе е. – казах срамежливо аз.

- Щом толкова те е срам да се надигнеш. – каза ми и лесно го взе.

- Добро утро. – дойде Теса и ни поздрави сънено.

- Хей, мамче, как е? – веднага я поздравих и отидох да я гушна.

- Ммм, може и по-добре. Цяла нощ не спах.. – каза Теса.

- Свиквай, Тес. Сестра ми винаги се оплакваше, че докато е била бременна и е било по-лесно, от колкото като роди. – напомни и Джейк.

Джейк имаше сестра, която беше доста по-голяма от нас и не бях виждала от поне 4-5 години, след като завърши училище. Но не знаех, че вече има и дете.

- Че сестра ти има дете ли? – попитах любопитно.

- Да, че и по-странното е от кой хаха. – каза и се засмя.

- От кой? Тя беше с едно момче когато бях трети или четвърти клас, обаче те скъсаха, после пак се събраха и така няколко пъти.. – каза Теса, докато отхапа от една ябълка.

- Да, Крис ли се казваше? – припомних си аз.

- Джакпот, момичета. Те се ожениха, щом разбраха, че е бременна.. Но мисля, че продължава да и кръшка. – каза просто Джейк.

- Това не съм го очаквала от Трейси, тя се заклеваше, че няма да се събере с Крис и накрая винаги се събираха..

Тогава Дилън слезе и ни видя как си говорехме за сестрата на Джейк, като после променихме темата на дразнещите пенсионери които се нанесоха на тяхното място, и така любимата ни тема за кучетата на улицата.

- И казваш, че наистина кучето на г-н Нормън и това на семейство Торез са имали малки? Та това е лудост! – смееше се Джейк.