Принцът.

Как така?!

Гледна точка на Тереза:

- Много ти благодаря за изненадата, Себс. – отидох при него и го целунах нежно.

- Няма за какво. Дилън и Ребека ще донесат още две изненади.. – каза той весело.

- Какви? –любопитството в мен надделяваше.

- Не мога да ти кажа все още, миличка. Но искам да седнем, не трябва да се преуморяваш.- каза ми той загрижено. Аз не умирам все пак, просто съм бременна..

Седнах до него на дивана, чакайки да каже нещо.. Мисля, че ще ме пита за това, дали съм решила дали за задържа детето. Естествено, че се плаша, но няма как да го махна. Това си е чисто убийство..

- Добре.. Ще карам направо. Ще махнеш ли детето? – пита ме той.

- Не. – казах тихо, несигурна в собствените си думи.

- Ще се справим, когато детето се роди, аз ще съм почти на 19...

- Знам, Себс.. Знам, но кажи ми, как да не се плаша? Аз няма да съм добра майка..- сгуших се в него.

- Не говори глупости. Ти ще си най-добрата майка на света. – вдигна вече зачервеното ми лице и ме целуна по челото.

Гледна точка на Ребека

- Наистина ли иска да го махне? – попита ме Дилън.

- Не, всъщност тя е прекалено изплашена.. Всеки на нейно място щеше да е така..

- Знам, Ребе.. Да влизаме.

Заварихме Теса и Себастиян сгушени в мечето.

- Хейй, гълъбчета, хайде! – извиках аз.

- Какво е това малко мече? – попита Теса докато търкаше очите си.

- Ъм, това е за бебето, когато се роди де. – каза Дилън.

- Оо, колко мило.. А това храна ли е? Има ли течен шоколад? – каза тя, видимо радостна от мисълта за шоколада.

- Естествено, че има.

Както седяхме, изведнъж се звънна на вратата. Реших аз да отида да отворя. Беше Джейк.

- Ъм, Джейк, какво правиш тук? –бях изненадана, че е точно той.

- Вашите момчета не ви ли казаха, че работим заедно? – попита той.

- Не.. Влез вътре.

Като се качихме горе, и тримата бяха много изненадани да го видях, а момчетата изглеждаха доста нервни.