Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 5.

Ръцете ми здраво стискаха мивката, отпусках цялата си тежест на нея, докато се опитвах да контролирам дъха си. Повдигнах главатa си към огледалото в опитите си да се успокоя. Не можех да повярвам колко бързи бяха действията на Хари. Сякаш не го интересуваше дали някой ще ни види. Потупах джобовете си да потърся телефона.

Бях го оставила в чанта си, на масата, при Хари. Сърцето ми застина, когато осъзнах, че нямам с кого да се свържа. Разтърсих глава, косата ми се люлееше наляво – надясно.

- Не мога да го направя – говорех на себе си.

Погледнах нагоре в огледалото отново. Не мисля, че някога съм била по изплашена. Трескаво закрачих нагоре – надолу в празната тоалетна, опитвайки се да преценя възможностите. Можех да вляза обратно при Хари или да избягам от него. Очите ми се стрелнаха през прозореца и бързо избрах втория вариант. Отворих прозореца, щях да си покатеря на перваза, когато вратата се отвори със скърцане. За мое облекчение, когато се обърнах видях сервитьорката, която ни обслужваше.

- Ти ли си Бу? – попита тя.

Кимнах с глава и я изчаках да продължи.

- Момчето, с което си поиска да те потърся.

- О, Боже.

Тя се приближи, хвана ръката ми и ме дръпна на страна.

- К–къде е той ?

- Чака пред вратата. – прошепна тя разтревожено.

Очите ми се разшириха от казаното. Тя се обърна към отворения прозорец, после обратно към мен. Очевидно знаеше какво се опитвах да направя, когато дойде.

- Върви – тя ме побутна към „изхода" – Ще му кажа, че не си била тук.

- Благодаря ти. – усмихнах се аз.

Хванах се за перваза и се изтласках. Обърнах се и я видях, че излиза от тоалетната.

- Какво? – чух силен глас от другата страна на вратата.

- Глупости.

Стоях с крака виснати от прозореца. Но точно преди да скоча малкото разстояние към улицата, врата на тоалетната се отвори със замах. Ядосаният поглед на Хари премина в хилене и разбрах, че това му беше забавно. Едно преследване.

Бягах, колкото се може по-бързо по пешеходната алея, въздухът беше по–студен отколкото когато пристигнахме. Дългата ми коса се развяваше зад мен. Бързо подминах входа на ресторанта, надявайки се, че ще мога да пробягам възможно повече разстояние.