Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 35. [1]

Отвън сградата изгледаше изоставена. Хари ме държеше много близо до себе си докато влизахме, ръката му защитно обгръщаше рамото ми. Бях изненадана от броя на хората, които присъстваха; някои от тях идваха при Хари, за да му пожелаят късмет, изразявайки подкрепа.

Не харесвах обстановката вътре. Беше студено. Мръсните бели стени не осигуряваха никакъв комфорт, докато седнах в стаята, в която Хари и групичката ми бяха изпратени преди битката. Припомних си тишината по време на пътуването към ужасната сграда, не можех да намеря думи, които за помогнат на Хари. Мислех, че е по – добре да не казвам нищо, отколкото да продължа да изразявам тревогата си, която знаех, че започва да се пренася и върху красивото къдрокосо момче. Бях си сменила работните дрехи на задната седалка на колата му, затъмнените прозорци донякъде предпазваха от зрители. Всеки друг път Хари би хвърлял дръзки погледи, но тогава беше отклонил вниманието си към телефона, докато чакаше.

Стоях върху масата в ъгъла, краката ми висяха, докато наблюдавах движенията в стаята. Няколко от приятелите на Хари се бяха настанили на пробития диван до стената. Хари продължаваше да гледа към мен докато говореше с по – възрастен мъж, който помоли да го извини. Очите ми го изучаваха, докато се приближаваше. Той любопитно се взираше в мен, преди да се провикне към Том. Той бързо дотича към него, премествайки поглед от Хари върху мен.

- Дръж я под око. – каза Хари предпазлива на Том.

Намръщих се, когато мястото беше заето и от още някого. Нямах нужда от бавачка. Чувството за собственост на Хари беше почти задушаващо. Аз съм на 18 за бога. Подскочих, когато някой съобщи, че мача ще започне след 15 минути. Хари изчезна, вероятно за де го надъхат за последно, така че аз останах с Том.

- Той ще е добре, Бу.

Обърнах се, за да го погледна.

- О-от къде знаеш? Не мога да повярвам, че го оставяш да прави това.

Том нямаше време да отговори, преди други две момчета да влязат в стаята. Игривите им закачки изпълниха малкото помещение. Слязох от масата и се отправих към другия край на стаята. Вниманието на Том се премести от приятелите му към мен.

- Къде отиваш? – попита той.

- Да си взема вода.

Той ми кимна и проследи движенията ми до машината за вода. Издърпах си пластмасова чашка, сложих я под отвора и дръпнах малката ръчка. Студената течност напълни прозрачния съд и аз се обърнах към Том. Очите ми бяха все още върху мен, усмихнах му се хладно и поднесох водата към устните си. Той изглеждаше доволен преди да се обърне към момчетата. Останах на място за няколко се секунди, за да уверя, че се е разсеял от наблюдението ми.