Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 43.

Дан и аз трябваше да затваряме магазина, докато Стив беше далеч при семейството си. Пръстите ми рутинно поставяха албуми, подреждайки ги по азбучен ред. Беше ми позната задача, тъй като клиентите ги поставяха на неподходящи места. Магазинът беше празен , а Дан сортираше поръчки в задната стая. Когато вратата на магазина се отвори, аз не обърнах особено голямо внимание, поставяйки още един албум на мястото му. Кичурът ми коса беше прибран и вече не пречеше на полезрението ми.

- Съжалявам, затворено е - извиках зад себе си.

Тръгнах нодолу по дължината на рафта, търсейки албумите с буквата ''Т''. Но ушите ми бързо усетиха тежките стъпки, които се чуваха въпреки песента, която бе пусната в момента. Странно чувство мина през тялото ми. Някой, който и да беше, нямаше намерение да си тръгва.

- Здравей, красавице.

Напрегнах се. Поздравът, както обикновено, ме накара да изтръпна - дрезгавите думи от устата на къдравото момче. Устната ми трепна, а стомахът ми се преобърна. Тракането на пластмасата ме накара да подскоча, а албумът, който държах падна в краката ми. Поставих треперещата ми ръка на устата си, опитвайки се да прикрия накъсаното ми дишане. Усещах топлината на фигурата зад мен.

Не беше Хари.

Когато останах неподвижна, тялото ми беше обърнато болезнено за китката към мъжа, който Хари беше победил на боксовия ринг. Нямах никакъв шанс. Мога да кажа, че използваше заплашителната си фигура, за да ме сплаши, стоейки твърде близо до тялото ми. Тъмното мастило по ръката му привлече вниманието ми и миналата седмица. Нямах абсолютно никакво желание да оставам насаме с този мъж. Всичко, което исках беше Хари.

- Не си ли радваш да ме видиш, Бу? - Скот се усмихна.

Устните му се долепиха до кожата на врата ми, оставяйки белези, карайки ме да настръхна.

- Разкарай се! - изплюх се, дърпайки ръката си назад.

Скот започна да се смее на немощната ми заплаха.

- Тази борбена искра! - той се опитваше да ме дразни.

Кафявите му очи проблеснаха към гърдите ми. Заля ме вълна на отвращение, осъзнавайки, че той се взира в дълбоко изрязаният ми топ. Но останах изненадана, когато посегна към верижката на врата ми. Изплашеният ми поглед сканираше вратата, търсейки начин за бягство, но това изглежда беше невъзможно.