Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 36. [1]

Сърцето ми биеше силно в гърдите, докато приближавах вратата на съблекалнята. Страхувах се да се помисля, как би могъл да изглежда Хари след боя. Дишането ми беше непостоянно, насилих се да продължа напред. Очите ми мигновено се спряха върху Хари. Стаята беше слабо осветена, беше трудно да различа лицето му, докато стоеше на една от пейките. Главата му беше наведена, къдриците разпилени по челото му.

- Хари. – изрекох тихо.

Главата му се повдигна като чу гласа ми. Свали леда, който беше притиснал към лявата част на лицето си и го сложи до себе си. Страхът ми ме объркваше, не бях сигурна дали да остана там.Напрегнах се да видя лицето му от мястото си.

- Ела. – инструктира ме дрезгавият глас на Хари.

Пръстите ми нервно си играеха с краищата на косата ми, хапех долната си устна, докато предпазливо се приближих. Къдриците му бяха облени в пот и залепнали за челото му, докато се взираше нагоре в мен. Мисля, че той беше почти толкова предпазлив, колкото и аз. Бях се подготвила за най–лошото, но видът му ме изненада. Да той кървеше и беше леко насинен, но беше далеч от картините, с които ме измъчваше въображението ми.

Хари ме гледаше странно изпод потните си къдрици. Сякаш задържаше дъха си, чакайки ме да реагирам. Голямата ми ръка се протегна към мен и аз незабавно отговорих на жеста. Хари се засмя, когато седнах в скута му. Веднага докоснах лицето му, галейки бузите му, проверявах дали е ранен. Отметнах влажните му къдрици. През време той не сваляше мразовития си зелен поглед от мен. Кръвта се беше размазала по бузата му, откъм носа, но той не беше счупен.

- Бу.

Допирът ми премина надолу по гърдите му, отдръпвайки се леко, ръцете на Хари придържаха долната част на гърба ми, докато проверявах корема му. Той трепна леко, очите ми се стрелнаха нагоре към лицето му. Обгърнах ръцете му, хванах ги в дланите ли и ги обърнах, преминавайки по дългите му пръсти.

- Бу, добре съм. – засмя се той.

Хванах брадичката му и обърнах главата му на едната, после на другата страна, игнорирайки коментара му. Изглежда си помисли, че е по-добре да ме остави да продължа с проверката си. Хари просто си стоеше, с усмивка на лицето, докато аз продължих.

Намръщих се, когато той потръпна, палецът ми преминаваше по подутата му долна устна. Очевидно беше набъбнала от ударите. Наведох се напред и оставих лека целувка по нараненото място. Хари нямаше време да реагира преди палецът ми нежно да премине между устните му.

- Какво правиш ? – промърмори, защото го затруднявах.

Присвих очи концентрирана, докато проучвах устата му.

- Проверявам дали все още имаш всички зъби. – отговорих аз.

Той сграбчи китката ми и закачливо засмука палеца ми, преди да го извади.

- Затова е гуменият протектор. – засмя се той.

Хари ми се ухили, за да ми покаже белите си зъби. Дръзката му усмивка съвсем ясно показваше, че не изгубил нищо по време на боя.

- Виж. – потвърди той.

Въздъхнах от облекчение, главата ми падна на рамото му, докато той обви ръце около мен. Не ми пукаше за потта, която течеше по гърдите му, просто исках да го прегърна. Да знам, че е в безопасност.

- Боже. Никога през целия си живот не съм била толкова изплашена. – промърморих срещу влажната му кожа.

Докато се бях вкопчила в него той продължително целуна главата ми. Не съм сигурна, колко дълго стояхме в тази позиция. Просто толкова се радвах, че той беше контактен и можеше да говори. Мислълта какво можеше да се случи ме караше да се чувствам зле. Но не мислих върху това за дълго, знаех че отново ще избухна в сълзи. Не мисля, че можех да понеса да плача повече.

- Не искаш ли да знаеш как се справих? – попита той тихо.

Извъртях очи, момчетата и тяхното его.

- Не ми пука, щом си добре, няма значение. – промърморих.

Настана няколко секунди мълчание преди пръстите му да се притиснат в моите, придърпвайки ме по–близо в интимната ни прегръдка.

- Сритах му задника още в първия рунд. Нокаутирах го във втория. – прошепна.

Отдръпнах се, широко отворените ми очи направиха връзка с тези на Хари. Те блестяха от вълнение, самодоволна усмивка бързо се разпростря по лицето му. Това колко шокирана бях явно го развеселяваше.

- К-какво? – заеквах.

- Бу, спечелих.