Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 60.

  Дъждът не беше възпрепятствал плановете ни за ноща. Луси беше взела
чадър, под който стояхме трима ни, Зо избра бърз спринт предварително,
за да държи вратата отворена. Насадих бърза целувка на бузата и за благодаря,
галейки косата и за доброто на групата.
- Да, да. Влез. - игриво ми се смъмри.
Беше пълно в "Черното куче", кръчма, една от единствените заведения в
местната ерия, която има подходящи билярдни маси и специално място за
играчите на дартс. Предпочитах атмосферата тук, отколкото в някакъв мръсен
клуб.
Нямаше очаквания да се танцува и имаше старомодна кутия, монтирана на
стената в дъното, гърмеше една от песните на Arctic Monkey's. Шарлот
беше на маса в ъгъла и бясно ни махаше да отидем, докато не са взели
столовете.
- Ъ,ъ,ъ! - Зоуи укори мъж, който се опитваше да и вземе стола. - Това е мое,
скъпи.
Засмях се, когато той рицарски го дръпна от масата за нея да седне. Тя
му благодари с изчервяване, почти свързващо се с цвета на косата му. 
- Ще отида да ни взема нещо за пиене. - извиках,за да бъда чут от постоянното
бърборене.
- Искаш ли да дойда с теб? - предложи Луси, оправяйки фибата на косата си
отново.
- Не, благодаря, запази ми мястото! 

Получих жест за потвърждение преди да се обърна и да мина през всички
тела. Някои хора бяха по-малко от отзивчиви по пътя ми до бара, блокирайки
пътя ми, докато учтиво не ги потупам по рамото.
Веднъж успявайки в усилието си,чакайки да натисна дървения брояч. Горката
барманка се втурваше насам-натам,наемодателя и тя продължаваха да се
блъскат взаимно, за да стигнат до нови клиенти. В този момент бях долу
в списъка на приоритети.
- Мисля, че се нуждаеш от високи токчета.
Обърнах се надясно, за да открия блестяща усмивка и чифт кафяви очи.
- А? -попитах.
По челото му беше избила пот, тъмна коса прилепена към влагата.
- За да се види. - показа дължината на бара.
Щом хората получиха напитките си, бяха заменени с по-жадни клиенти.
Беше безкраен кръговъртеж до звънеца на последните поръчки.
- О, нямам нищо против да чакам. - усмихнах се.
Преместих погледа си към служителите на бара, накланяйки се леко на брояча
да опита да грабне вниманието на някой.
- Трябва да бъдеш по- крещящ. - каза той преди да сложи пръстите в устата
си и да свирне.
Звукът едва ли е бил чут, заради шума от кръчмата,но беше добра работа
и ме шокира, заради близкото ни съседство. Подскочих, смеейки се с него, 
докато мъжът зад бара не ни даде път.
- Проработи! - аплодирах.
- Всеки път.
Отговорът беше придружен с намигване.
- Нека ти взема нещо за пиене.
- Всичко е наред, мерси, аз съм с приятелите си.
Посочих посоката към масата, до която бях преди малко. Надявах се Луси
да държеше на думата си и да пазеше мястото ми.
- О, хайде. - каза той с игрив тон.
- Честно.
Поклатих главата си в откъс. Той връчи парите за пинта, но не бях достатъчно
бърз с разследването за кръга от напитки преди персонала да се премести и
отново бях на дъното на списъка. Въздъхнах, слагайки чантата си на дървата
между двата подноса на вино.
- Е? - кафявоокия продължи, - Ходиш ли с някои гръцки бог?
Засмях се, намръщвайки се на въпроса му с развеселено объркване.
- Знаеш, висок, мускулест, може да ме раздели на две с малкия си пръст.
Той отпи от чашата си, надничайки от ръба и към мен.
- Откъде знаеш,че не е гръцка богиня? - наведох се, за да отговоря.
- Сега, това щеше да бъде секси. Ще ми позволиш ли да гледам?
Превих се от смях, който той очевидно мислеше за скъп. Той премести лакътя
ми,когато постави халбата си, навеждайки се към ухото ми. Пръстите му леко
притиснаха кожата ми, действие, към което не бях привикнала от другия пол.
Единственото момче, с което някога исках да имам интимност, не беше
повече част от живота ми, освен няколко случаи, в които сърцето ми биеше
малко по-бързо и се кълна, че можех да го усетя с мен. Скрит, наблюдаващ.
- Как се казваш?
Топлината от гласа му изведнъж погъделичка кожата ми.
- Бу. - разкрих неспокойно.
- Аз съм Дарън.
- Ще се връщам при приятелите си.
Обърнах се да избягам преди да разкрия мистификацията си към неговите
черти. Доколкото той беше засегнат, ние се разбирахме като по вода.
- Хей.
Лепкава ръка ме хвана за китката, обръщайки ме към него, за да го погледна.
Ръката ми беше освободена, когато той видя безпокойството в мен, но все
още беше жесток в разпита си.
- Какво стана, не си си взела нещо за пиене все още ?
- Не мисля, че ще мога, малко е претъпкано, ще се върна по-късно. - побързах,
нетърпелива да се изгубя в тълпата.
- Казах, че ще ти взема едно.
Дарън беше изгубил мястото си на бара, когато продължи разговора. Извинението
да дойде по- близко, заради шума растеше.
- И аз отказах. - твърдо заявих.

Докосването от пръстите му на рамото ми не беше желано. Той отвори устата
си,за да оспори, но беше прекъснат преди възражението си.

- Хей приятел, отвън има някой, който иска да говорите.

И двамата с Дарън погледнахме към мъжа, все още носещ палто. Очевидно
тъкмо е влязъл след като е избягал от британската дъжд.
Бих му благодарила за прекрасното време, в което дойде, ако Дарън все
още не продължаваше несигурно до мен.

- Кой е?

- Не знам - мъжът вдигна рамене, - Той е просто отвън.

Взех прекрасната възможност да се измъкна от ситуацията и да се върна
при приятелите си. Той ме извика два пъти и леко го видях да следва
спасителя ми до вратата.
* * *
Върнах се на мястото си сравнително невредима, обяснявайки на момичетата. 
Те не бяха много разтревожени, щастливи да си говорят и възможно да опитат
шансовете ни на игра на дъска. Гледах любопитно към вратата, чакайки
да видя кога Дарън ще се появи.

Минути по-късно вратат се отвори и някой влезе вътре с голямо изпълнение.
Лицето ми пребледня, когато познах залитащата фигура през стоящите групи.
Станах на крака, приятелите ми викаха след мен, когато го срещнах на половината
път.
Косата му беше малко рошава, лявото око подуто и кръв течеше от носа му.
Той беше каша.

- Каза,че не се виждаш с никого! - Дарън ми се разкрещя.

- Не се.

Той пренебрегна смущението ми, бършейки кръвта преди да се стече по устата му.

- Тогава кой по дяволите беше това?

Минах през него, гледайки бясно към вратата. Блъснах се в тежката дървена
стена, излизайки на влажната улица на Лондон. Не ми отне много да го видя,
ангела над рамото ми. Той докосна кокалчетата на дясната си ръка,проверявайки
гъвкавостта на пръстите си преди да свие юмруците си.

Стоях отвън, гледайки Хари на другия край на пътя. Гръмотевичните му очи
гледаха пламналото ми тяло. Беше тъмно и валеше, кожата ми започна да
усеща студа. Но не ми пукаше. Той беше тук.

Качулката беше свалена и бурната коса беше хваната с кърпа;той нито
веднъж не отдели поглед от мен. След месеци неуловими знаци и очевидно
оправдана теория,той беше тук. Сърцето ми вилнееше срещу ребрата и малка,
може би не толкова незначителна част от мен, желаеше тъмнината,в която
той беше изгубен.

Скоро спрях да чувствам присъствието му след тази нощ, вече не беше там
да не наблюдава.

Трябваше да се боря за себе си.  

КРАЙ

_________________

Ами колкото и да не ни се иска... това е края. Много ви благодаря, че бяхте с мен през цялото това време и ме подкрепяхте. Много ви обичам, желая ви весело прекарване на новата година и нека през нея не спирате да бъдете така позитивни. Благодаря ви отново! :** :')