Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 33. [1]

*Продължение на спомена*

- Дано този път да е верния номер, Лу – грубо отговорих.

- Хаз, приятелю успокой се. Не сме опитали чак толкова много - отговори разумно.

- Дванадесет - отговорих рязко - Мислех, че те бива в тези неща. Отне ти три минути, за да намериш номера и адреса на онова момиче.

Не можех да не се засмея. Луи беше мълчалив.

- Нали се сещаш, онази с огромния...

- Сещам се, сещам се - отряза ме рязко - Също си спомням, че се разбрахме никога да не говорим за този инцидент.

Телефона още беше на ухото ми когато влязох в спалнята ми с чаша чай. Отпивах малки глътки от парещата течност, погледа ми заключен върху красавицата спяща в леглото ми. Тялото и заплетено в чаршафите.

- Намерих го - каза Луи.

Изрицитира номера и аз си го записах.

- Сигурен ли си?

Не исках да проведа още едно неуспешно обаждане.

- Да, пише Стайлс в базата данни - имаше малка пауза - Хаз, длъжник си ми. Ако ме хванат , че съм хакнал...

- Приятелю спокойно - използвах същия тон, който той беше използвал по-рано - И двамата знаем, че си го правил преди и сигурно ще го направиш пак.

- Не това е важното - отговори, но усетих малко хумор в гласа му. Оставих чашата върху масата до леглото, хвърляйки поглед на Бу за да се уверя, че добре преди да се насоча от спалнята към кухнята. Нервността ми беше видна когато преглъщах. Знаех, че Луи е разбрал.

- Хари, успех - каза тихо, забавлението беше източено от гласа му.

- Благодаря Лу.

Затворих и погледнах надрасканите цифри на парчето хартия. Пръстите ми прибраха разхвърляните къдрици, потърках лице с ръката си. Всичките ми страхове избухнаха на преден план. Отхвърляне, семейството ми може да не ме иска. От това се страхувах най-много. Предполагам, че за това го отлагах толкова време, малка част от мен се надяваше че ще ме приемат обратно. Но знаех, че не е така. Сърцето ми потъна при мисълта, че това може да е последния път в който разговарям с тях. Отблъснах мисълта, поех си дълбоко въздух и набрах номера.

* * *

Гледна точка на Джес

Чаках мама да се върне от магазините, нещо свързано с купуване на още чай. Краката ми безцелно се разхождаха из хола. Винаги държеше къщата подредена, спомних си как постоянно натякваше на Хари да си прибира мръсните чорапи от килима и как той стенеше и се оплакваше. Слабо се засмях когато погледа ми падна върху снимката, която винаги стоеше на масичката в ъгъла. Беше на мен и Хари, къдриците му бяха разрошени тъй като тъкмо се беше откъснал от хватката ми. Ухилихме се на камерата, майка правеше снимката.