Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 49. [2]

Гледна точка на Бу:

- Трябва да пишкам. – уведомих Хари, опитвайки да се освободя от хватката му.

Разроших косата му, разсейването му ми даде възможността да избягам.

- Отивай тогава. – засмя се.

Хванах одеалото и го увих около себе си, плътно. Обърнах се към Хари, той държеше завивката здраво в свитите си юмруци. Няколко къдрици бяха разпиляни по челото му.

- Не. – нацупи се.

Нямаше да бъде добре за мен, ако започнехме да се дърпаме за него.

- Хари, трябва да отида. – помолих се.
- Но, Хари, аз... гола съм.

Захапах долната си устна и очите ми претърсиха пода за някоя дреха, всичко беше далеч от мен. Нямаше нещо, което да взема, ако просто се протегна от леглото.

-Нямам нищо против. – Хари се усмихна.

Разбира се, че нямаше нищо против. От моя гледна точка беше неловко да му осигуря шоу. Но наистина ми се пишкаше.

Махнах одеалото.

Можех да усетя пламъчетата в очите на Хари, наблюдавайки как станах от леглото. Изругах студения въздух. Изписках, когато Хари стисна задника ми, мислеше си, че ме окуражава. Някак си помогна. Бях с гръб към него. Бързите ми движения бяха придружени от изсвирването, когато Хари допря пръстите си към устните.

- Отивай, скъпа. – извика, преди да затворя вратата на банята, смеейки се.

Когато бях готова, се подготвих за това, как да се покажа пред Хари в „цялата си прелест". Но нямаше нужда да го правя.

- Има тениска и шорти на дръжката на вратата. – той извика.

Отворих леко вратата, за да открия дрехите. Благодарих му с въздушна целувка, която той улови от леглото. Ризата ми беше позната. Беше тъмна, карирана и напоена с аромата му. Нахлузих шортите, преди да отворя вратата към стаята, в която Хари ме чакаше. Той се усмихна, все още увит в одеалото.

- Сега като си станала, можеш да ми направиш чаша чай.

Ето какво беше планирал.

- Станал си и си сложил дрехите на вратата.

Той невинно сви рамене.

- Добре.
- Добре момиче.
- Не помагаш, Стайлс. – скарах му се и той се засмя.

Завързах косата си с черната ластика на небрежна конска опашка, докато вървях надолу по коридора. Влязох в кухнята, и съжалих, заради ледените плочки. Преди да взема чаши, пуснах радиото, разпознавайки последната песен, която беше слушал.

Нямах представа, защо чашите бяха толкова нависоко. Трябваше да се кача на плота, за да ги стигна. Когато стъпих на земята, сложих торбичките чай в чашите и зачаках водата да заври, докато запях с радиото. Шумът от дъното на коридора се сля с музиката. Установих, че това е пощальона, който пъхаше писмата.

Отворих вратата на хладилника и затърсих с очи млякото. Въздъхнах.

- Хари! – извиках. – Отново си прибрал кутията празна!

Беше толкова разсеян в тази област. Казвала съм му преди, ако кутията е празна, да я изхвърли или да я рециклира. Никога нямаше да се научи. Отговорът му показа, че не го интересува особено. Може би, знаеше, че се дразнех и предпочитах да е чисто. Въпреки незначителната причина, реших да му се скарам.

Както и да е, скоро открих, че леглото е празно, след като издърпах завивките. Отидох до банята, почуквайки два пъти, само за да разбера, че и там го нямаше.

- Хари?

Той беше в хола, облегнал се на рамката на вратата. Беше облякъл само шорти, излагайки силния си торс на показ. Не можах да разбера, защо мълчеше, преди да забележа двете жени, в които той се взираше. Чувствах се ужасно, че бях нарушила разговора им, с моето появяване. Но това не продължи дълго.

Празната кутия от мляко падна на земята, когато две по – възрасни жени от мен обвиха ръце около врата ми. Сигурно изглеждах като подплашен заек. Леко ме подрусаха, можех да усетя сладкия мирис на парфюма й. Сълзи, пълни с чувства намокриха кожата ми. Бях напълно объркана, не знаех какво се случва.

- Благодаря, че ми върна сина. – тя тихо заплака.