Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 50. [2]

Беше странно, въпреки малкото време, което бяхме прекарали заедно, чувствах лекота. Кати беше по – тиха, в сравнение с Джес, която размахваше ръце във въздуха, докато говореше. Хари ми беше казал, че Джес не се засягала от хорските приказки. Но чувствах, че той е укротил тази нейна страна, когато са били по – малки, може би, заради дързостта на сестра му.

Почти изписках, заради приликата помежду им. Разпознах обичайните семейни черти, във лице и характер. Очевидно беше, откъде Хари е взел тъмната си къдрава коса. Майка му имаше същата, но по – дълга и стилизирана. Също така, приликата с Джес – чувството им за хумор.

Седнах, заслушвайки се в забавните истории, от детството на Хари. На моменти, щях да изплюя водата, която отпивах, срещу двете жени пред мен. Не учтиво отказаха чашата чай, без мляко, която им предложих. Изглеждаше, сякаш им беше удобно просто да си стоят и да разговарят, за това какво искам да правя за в бъдеще. Но разговорът скоро се извъртя към Хари.

- Какъв беше Хари като малък? – попитах, свършвайки със закуската си, която беше по – скоро обяд.

- Предполагам, както другите тийнейджъри, беше малко сърдит. Но винаги беше много сладък, винаги искаше да помогне. Има защитническа страна.

Знаех колко далече може да стигне Хари, когато иска да осигури безопасността на някой, понякога дори пренебрегваше себе си. Нямаше да се изненадам, ако разбера, че тези инстинкти за достигнали много по – далеч, преди време. Зачудих се, как е започнало всичко, какво е събудило изведнъж това у него, или е ставало постепенно – случка след случка. Мисълта, за малкото момче, което вместо да се забавлява и да се учи да кара колело, се е тревожило за семейството си, ме натъжи. Всеки заслужава детство.

- Получаваше пристъпи. – Джес случайно се намеси.

Разкото й изказване ме хвана неподготвена. Образа на малкото момче с големите зелени очи и къдрава коса изчезна.

- Наистина? Заради..- бързо се усетих. – Извинявай.
- Вълна от вина ме заля.
- Недей. – Кати леко се усмихна. – Предполагам, Хари ти е казал?

Леко кимнах в съгласие.

- Хубаво е, да знам, че има някой, с който да говори за това. Обикновено удавяше чувствата си в алкохола.

Кати погледна към Джес. Дъщеря й леко хвана ръката й. Тя изглеждаше благодарна на този жестм събирайки мислите си, преди да се обърне отново към мен.