Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 44.

Не бях ставала от леглото вече два дни, сгушена в безопасността на завивката ми. Когато събрах смелост да погледна лицето с, гледката ме изплаши. Устната ми все още бе болезнено разцепена, а челюстта ми леко насинена. Влагата по бузите ми беше нещо като постоянен поток - сълзи , отделящи се от очите ми. Скочих, отблъсквайки завивките, когато чух вибрацията на телефона ми върху дървената повърхност на шкафчето до леглото ми. Нервно преглътнах преди да вдигна. Трябваше да запазя спокойствие.

- Бу?

- Хей, Хари - казах тихо- Вчера не ми каза, че не се чувстваш добре - той веднага започна - Дойдох да те взема днес и Попи каза, че си се обадила, че няма да ходиш на работа, защото си болна. - Съжалявам Хари, трябваше да ти се обадя - казах честно, без дори да обмисля какво казвам. - Как се чувстваш? - гласът му звучеше леко дръпнат, а не леко нахален, както обикновено. - Добре съм, благодаря. - До-късно ще дойда да те видя - той рязко предложи.

От думите му ме заля паника. Последното нещо, което исках сега, беше Хари да идва. Не и когато изглеждах по този начин.

- Не, чувствам се доста по-добре днес. Няма нужда. - Не ми пука, ще дойда да те видя така или иначе. - Аз ще дойда при теб.

* * *

Мислех си, че ако аз отида при Хари ще е по-добре, защото щях да имам повече време да се подготвя, когато исках да тръгна. Но когато видях отражението си в огледалото, идеята за срещата предизвика гадене у мен.

Нямаше смисъл. Колкото и грим да си слагах, синините се още се виждаха много. Нямах си на идея как да скрия разранената ми устна. Мисля, че все още не са измислени такива козметички продукти, които да скриват подобни рани. Очите ми бяха подпухнали от плач, докато се опитвах да поспя. Бях ужасна.

Погледнах още веднъж ужасното си отражение, преди да взема чантата и якето си. Майка ми беше учудващо спокойна, когато разбра за нараняванията, които бях претърпяла. Имах чувството, че от части аз бях причината тя да е медицинска сестра. Като дете, не минаваха и няколко дни без да ударя коленете си. Винаги се спъвах в разни неща, така че, когато тя ме попита какво е станало, обяснението ми че съм

паднала пред врата, беше напълно реално.

Мислите ми отново се върнаха в настоящето, когато един пътник натисна бутона за спиране на автобуса. Изведнъж се почувствах слаба, виждайки познатия път. Станах от мястото си, опитвайки се да предпазя наранените си ръце от хората в претъпкания