Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 46. [1]

Почти се бях прибрала. Отървах се от суичъра и чантата си, оставяйки ги до вратата. Емоциите ми почти се бяха успокоили. Все още бяха малко разбъркани, но не и толкова, колкото когато бях избягала от Хари. нямах никакво желание да се виждам с никого. Предпочитах да си стоя вкъщи, пред претъпкания автобус. Лекият бриз беше изсушил сълзите, които се спускаха по бузите ми. Безпомощно се замислих над това какво беше казано и какво трябваше да си кажем. Наведох се и развързах връзките на ботушите си. Всичко, за което жадувах беше да си легна в леглото и да загубя съзнание, за да облекча товара, който се беше стоварил върху сърцето ми. Силното чукане по вратата ме накара да подскоча от изненада. Хари.

Отчаяно хванах дръжката и отворих вратата. Но когато погледнах нагоре, не беше човекът, който се надявах да бъде. Том стоеше пред мен. Капчици пот се стичаха от челото му. От изражението му ясно се четяха отчаяние и страх.

- Какво има, Том? - попитах със загриженост.

Ръката му сграбчи моята.

- Трябва да дойдеш с мен.
- Защо? Какво става? Къде е Хари?

В гласа ми личеше страданието. Затрудних се, задавайки последния въпрос. О, Боже, Хари.

- Ела с мен. Ще ти обясня по пътя.

Не взех суичъра си. Веднага грабнах ключовете и заключих вратата. Отидох на спринт до работещата на кола на Том. Набързо влязох и се наместих на седалката. Колата беше в движение още преде да успея да си сложа колана. Погледнах към Том. Тревожността му донякъде обясняваше защо беше дошъл така внезапно.

- Бу, Хари излезе да търси Скот.

Стомахът ми се преобърна. Пръстите ми хванаха плата на седалката.

- Том - насърчих го да говори.

- Той го намери.

Никога не съм се возила в кола, която да е управлявана толкова бързо. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Пулсът ми се повиши, когато Том практически приземи колата от въздуха. Спряхме точно на края на града. Тичах към някаква кръчма, където според Том се намираше Хари. Не си спомням да съм тичала толкова бързо. Броят на битките, които се бяха случвали в пияно състояние, бяха готови да ме откажат от пиенето за цял живот.

- Бу, почакай!

Дланите ми бутнаха тежката врата. Влязох в препълнената кръчма. Погледът ми отчаяно търсеше къдравият ми любим. В този момент не ми пукаше, че Хари не бе отговорил на признанието ми. Всичко, за което жадувах беше да го намеря и да го спра от правенето на някоя глупост.

Ширко отворените ми очи попаднаха върху двама мъже. Знаех, че това е Хари. Въпреки, че меките му къдрици бяха скрити от погледа ми, стройната му фигура беше нещо, което не можех да сбъркам. Силните му ръце хванаха тениската на Скот, дърпайки я. Хари го буташе до стената на коридора до тоалетните. Бяха еднакво високи. Но Скот бе нищо в сравнение с красотата на мъжът, който го притискаше до стената и го гледаше ледено.

Подскочих, когато Хари дръпна Скот от стената, само за да го бутне отново. Ръка на рамото ми привлече погледа ми, премахвайки го от ужасната гледка. Том погледна надолу към мен. После проследи погледа ми, за да види как приятелят му безкомпромисно дърпа огромният мъж към по-тъмната част на коридора. С Том отидохме по близо до двамата мъже. Случваше се отново. Хари щеше да изгуби контрол, както се беше случило в градината на майка му и на боксовия ринг.

Пожарният изход беше широко отворен. Хладният нощен въздух нахлу в кръчмата. Вървях след Том, който вървеше малко по-напред. Почити бях излязла навън, когато Хари нанесе силен удар в стомаха на Скот, който се сгърчи от болка.

- Ти си загуба на пространство! - Хари изплю - Що за човек удря жена?

Том се опита да ме кара отново в кръчмата, повтаряйки си, че не е трябвало да ме взима. отказах да вляза, наблюдавайки картинката пред мен. Хари изви ръката на Скот, а кракът му отново се заби в корема му.

- Моля те, Том, спри го.