Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 50. [5]

Раздрусах ръката му и затворих очите си. Исках да притежавам поне малко от тъмнината, която таеше в себе си. Не желая да се сблъсква с всичко сам.

- Всеки заслужава някой, който го обича.

Той се отдръпна. Щастието, изписано на лицето му, чрез усмивка изпрати топлина през цялото ми тяло. Игривият Хари ми беше любим.

- Обичам усмивката ти.

Думите ми само увеличиха усмивката. Хари се наведе, за да ме целуне. В началото беше предпазлив, но задълбочи целувката, когато не установи съпротивление.

- Хайде, дължиш ми чаша чай. – измънка срещу устата ми.

Ръката му се обви около раменете ми, насочвайки ме по пътя. Разговорът ни от по – рано изникна в съзнанието ми.

- Какво има?

Бяхме напуснали безопасното убежище зад вана, когато полицията си тръгна. Нещо ми хвана окото – ядосания мъж на задната седалка. Когато колата мина покрай нас, нямах добра видимост през прозореца на колата, но нямаше как да не забележа, бялата лента на носа на Скот. Майка ми е медицинска сестра и знам процедурата, нищо не можеше да се направи за счупен нос, освен да се сложи малко лейкопласт.

- Бу.

- Носът му. – потърках длани, за да обясня по – добре. – Скот...

- О, да, забелязах това, преди да го докосна. – Хари любопитно каза, припомняйки ни битката зад кръчмата.

- Това бях аз. – бързо обявих, взирайки се в Хари.

Той повдигна вежди в учудване.

- Какво?

- Не исках да стане така, мислех че просто ще кърви. – оправдах се.

Размахвах ръце, докато говорех. Хари разтресе глава невярващо.

- Чакай, чакай... Бу, счупила си му носа?

Кимнах, хапейки устната си.

- Мамка му. – Хари се усмихна. – Как?

Обърна се напълно към мен, давайки ми знак да говоря. Усмихна се самодоволно.

- С силата на дланта ми. – казах, докато протрих китката си с пръсти.

- Никога не си ми казвала, че можеш да правиш така.

Чисто удивление обля лицето му.

- На братовчедите ми и аз ни беше скучно едно лято и решихме да вземаме уроци по самозащита... Не знам дали помни, че аз съм му счупила носа.

- По дяволите. Том ще откачи, когато му кажа, че си била ти.

Почувствах се някакси странно горда от себе си да видя как Хари се учуди на способностите ми. Може би съм се била повече, отколкото предполагах. Размишлявах върху това, докато Хари стоеше пред мен. Не се замислих, а направо се качих на гърба му, обвих краката си около кръста му, а ръцете си около врата му.

- Колко момичета има във фитнеса?

Хари продължи да върви, а аз облегнах главата си на дясното му рамо, къдриците му гъделичкаха бузата ми.

- Ъъъм, Джил от рецепцията. – захапа устната си, замисляйки се. – Мисля, че е това, но не съм сигурен за сауната и басейна. Защо?

- Мисля, че трябва да направиш група.

- В какъв смисъл група?

- Например, група по бокс, фитнес, самозащита. Но за жени.

Държанието му показа, че размишляваше над идеята.

- Сигурна съм, че ще има тълпа от момичета, който ще искат да ги научиш как да се защитават.

- Ти ще искаш ли? – попита.

- Да. – отговорих честно.

- Е, очевидно, ти нямаш нужда от уроци. – Пошегува се и плесна по бедрата ми. – Ще покажеш ли нещо върху мен? – продължи някак развълнувано.

Дали искаше битка?

- Беше много отдавна, не мисля че си спомням нещо.

- Моля те, искам да видя дали можеш да ме събориш.

* * *

- Не искам да те нараня.

Хари се засмя преди да дойде зад мен. Дивана беше избутан до стената, за да има повече място във всекидневната, а масичката беше в коридора.

- Присмиваш ли ми се? – попитах раздразнено.

- Не, скъпа. Не искам да се тревожиш. Представи си, че не съм аз.

Хари ме подценяваше. Последните му думи ме вбесиха.

- Добре, давай. – казах хапливо.

Напрегнах се, когато силната му ръка ме дръпна. Нямах достатъчно време за да реагирам, лакътят ми се заби в стомаха му. Хари потрепна и изръмжа. Не му позволих да действа и силно го настъпах. Тялото ми беше освободено, отдръпнах се и се обърнах. Видях го леко прегърбен. Отблъснах ръката му, когато се опита да дръпне блузата ми. Рязко дръпнах масивната му длан, преди да ме докосне отново и извих китката му, като болезнено дръпнах пръстите му назад.

Знаех, че веднъж вземеш ли надмощие, трябва да се бориш докрай. Но чувствах, че Хари имаше нужда от добър урок.

Той прокле, падайки на колене пред мен. Беше намръщен и се взираше в мен. Следващият му ход ме изненада – лявата му ръка се обви около краката ми и ме дръпна назад. Паднах върху него. Хванах китките му над главата му. Хари се усмихна лукаво, преди да се претъркули върху мен.

И двамата бяхме задъхани, тялото ми се просна на пода, а Хари все още беше върху мен. Бързо се усмихна.

- Това беше забавно, да го направим пак.

- Пожалих те. – предизвиках го.

Изгарящите зелени ириси ме изпепеляваха.

- Казах ти да не го правиш.

- Не мисля, че би ти харесало да получиш юмрук в лицето, вече знаем какво става след това.

Той се засмя. Все още мислеше, че е просто игра. Беше развълнуван.

- Последното ми движение ще бъде коляното ми между краката ти.

Развеселеността му оцвети бузите му. Шумно преглътна. Бързо слезе от мен и легна от едната ми страна.

- Нека го отложим.

- Това си помислих и аз. – съгласих се.

- Почти ми счупи пръстите.

- Мисля, че на Том ще му хареса.