Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 29.

Стояхме заедно, ръцете на Хари защитно обгърнали раменете ми отзад, докато дишахме тежко. Цветовете бяха ярки, осветяващи тъмното небе. Усетих хватката му да се затяга, когато помръднах, промърмори името ми, за да остана.

Погледът ми се стрелна наоколо, имаше няколко млади двойки. Много от тях обърнати от ръцете на другия. Някои сладко си крадяха по целувка. Картините пред мен караха ума ми да препуска, това се допълваше от свръхпотреблението ми на захар. Връщайки се назад към разговора, който имах с момичетата внезапна енергийна вълна завладя тялото ми. Пръстите ми се затегнаха около китката му. Обърнах се към смутеният Хари, с гръб към хората, които гледаха фойерверките. Когато минавахме под табелата на панаира аз почти бягах. Хари бързаше зад мен. Имаше много автомобили в неосветеното място пред нас. Нямах никаква идея къде беше голямото возило на Хари.

- К-къде е колата?

- Ето там – посочи той.

Незабавно се обърнах в посоката, в която той беше насочил вниманието ми.

- Бу, всичко наред ли е, добре ли се чувстваш?

Игнорирах въпроса му, теглейки го заедно с мен. Новооткритата ми сила беше изненада дори за мен. Веднага щом стигнахме до колата Хари се опря на нея. Той трепна, когато го придърпах към себе си и оставих мокра целувка по устните му. Той беше меко казано изненадан. Ръката ми потупа задните ме части, за да потърся ключа

- Хей, хей. – протестираше той

Отключих вратата.

- Влизай, влизай. – инструктирах го аз.

- Бу изглеждаш... властна. – присви очи леко, отдръпвайки глава назад.

Изсумтях преди да го избутам в колата. Покатерих краката си в, скута на Хари, докато той стоеше на шофьорското място. Затръшнах вратата зад нас. Играчката костенурка падна отзад в колата заради моята прибързаност. Търсех копчето за отпускане на седалката леко по задната й част.

- Бу...

Не му дадох време да довърши това, което искаше да каже. Устните ми се притиснаха силно към неговите. Спуснах се надолу по стомаха му, преди гребо да притисна длан в джинсите му. Нисък приглушен стон се чу в колата. Отдръпнах се от топлата ни прегръдка, пръстите ми отчаяно се бореха с колана му. Лесната задача изглеждаше като предизвикателство при моята нервност и тежката захарна вълна, която караше ръцете ми да треперят. Разочарованието ми нарасна, отдръпнах се леко назад, за да имам по-добра видимост към токата при намаляващата светлина.