Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 51. [1]

- 1... 2... 3... ииии, той паднаа. – изкрещях.

Хари лежеше по корем, а аз бях седнала на кръста му.

Почувствах се странно силна, извивайки дясната му ръка зад гърба му. Обсесивното ми гледане на научно – популярни предавания ме научиха на някои неща. На страна от всичките битки на шега, зачудих се дали Хари е изпадал в тази поза преди.

Беше вълнуващо да съм в доминиращата позиция веднъж, но кълна се, той правеше нарочно така, за да мога да спечеля. Разликата в силите ни пролича, когато телефонът му звънна. Хари лесно освободи китката си, но аз отказах да се преместя от удобната си позиция.

- Това беше лесно. – Хари подскочи, когато бръкнах в задния му джоб.

Ще излъжа, ако кажа, че пропуснах възможността да опипам задника му. Бързо се усмихнах, когато видях на екрана на телефона му, името на някой от приятелите му. Плъзнах пръст по екрана за да го отключа и допрях телефона до ухото си.

- Здравей, Хейли.

- Бу. – Хари се размърда под мен.

Преместих се по – нагоре и хванах ръката му отново.

- О, Бу. Точно с теб исках да говоря. Телефонът ти е изключен и не можах да се свържа с теб.

Звучеше леко разсеяна. Дочух някакъв шум, но тя бързо се премести и чух затваряне на врата.

- О, да, трябва да го заредя.

Засмях се, почти безшумно на последните думи, защото Хари рязко се надигна; опита се да се изправи, но се провали. Хейли не забеляза и продължи да говори.

- Чудех се, дали имаш тоалет за петък вечер. Ще пазарувам утре, и исках да разбера дали ще дойдеш?

- Би било чудесно.

- Бу. – Хари настоя.

Притиснах телефона между ухото и рамото си, за да хвана Хари с двете си ръце, в опит да го задържа.


- Всичко наред ли е? Къде е Хари? – полюбопитства Хейли.

- В момента е зает. – засмях се, опитвайки се да завържа телефона на място, докато държах китката на Хари зад гърба му.

- Ха, ха, много смешно. – извика срещу килима.

- Да се срещнем пред магазина за кафе срещу киното в един часа.

- Става ли да доведа няколко приятелки?

- Разбира се, ще се видим утре. – тя радостно каза.

- До утре.

Взех телефона, премествайки се напред, за да целуна бузата на Хари. Изненадах се, когато чух ръмжене от негова страна.

- Давам го, давам го. – успокоих го. – Не се превръщай във върколак, заради мен.

- Ще те ухапя. – продължи да ръмжи.

Бях готова да отговоря, но нямаше да има полза. Затворих очите си и Хари се възползва. Преобърна ме на килима. Беше удивително, дори плашещо, как толкова лесно се преобърна.

- Ауууу! – изпищях.

Изпуснах телефона върху килима. Свих рамене, когато Хари заби глава в извивката на врата ми, слаб опит да избегна атака от зъби и устни.

- Предупредих те. Но пък, предпочитам тази поза.

- Позволи ли ми да спечеля?

Не можах да скрия разочарования си тон. Нямаше нужда от питане, че го е направил, но не осъзнавах колко много търпение имаше. Беше някак сладко.

- Интелектуално ти спечели, но когато става въпрос за физически...

Ръката ми погали бузата му. Блестящите му очи се стоплиха с докосването ми.

- Мисля, че си доста умен.

Той кимна, преди да целуне носа ми.

- И бих ти позволил да печелиш по всяко време.

Леко бутнах гърдите му, достатъчно силно, за да схване и да се отмести. Телевизорът все още беше включен и звукът му беше намален. Хари се облегна на дивана. Аз седнах между краката му.

Стояхме така известно време. Главата му си почиваше на рамото ми, докато включих телефона към зарядното и изпратих съобщения на приятелките си за утре.

- Ще излизаш ли с Хейли?

- Да, утре.

- Искаш ли да те закарам? – Хари предложи. Все още беше втренчен в телевизора.

Прекарахме последните два часа и половина в гледане на „Свръхестествено".

- Луси, Шарлот и Зоуи ще дойдат също. – информирах го.

- Добре, ще вземем и тях.

Целунах бузата му, знаейки че не беше очарован от последната си среща с тях.