Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 28.

- Да се качим на виенското колело - стиснах Хари за ръката.

Опитах се да тръгна напред,но той стоеше неподвижен, стоеше като замръзнал на мястото си. Погледа му се наклони към върха на колелото. Малки деца щастливо викаха на родителите си, които гледаха отдолу.

- Какво има? - попитах.

- Сигурна ли си, че не искаш да отидем другаде? - огледа наоколо.

Мърдаше краката си, твърдия му поглед беше върху мен. Нещо премина през погледа му, не го бях виждала така преди. Усмихнах му се, а той гледаше предпазливо.

- Хари, да не те е страх от височини? - попитах.

Челюста му се стегна.

- Не, не ме е страх - протестираше - Просто не ми е комфортно да съм толкова далече от земята - изръмжа сочейки към високото колело.

Не можах да се сдържа и се разсмях. Малко след това се омълчах поглеждайки към красивото момче, което стоеше пред мен.

- Бу - Хари предупреди строго.

- Няма проблем, ще се кача сама.

Започнах да вървя, за да се наредя се на опашката и чух Хари как раздразнително изпъшка. Надникнах към него, челюста му още стегната.

- Не - отговори набързо. Видях го как тежко въздъхна, затваряйки очи. - Няма да се качваш сама.

На времена защитния му характер беше полезен. Гледаше ме внимателно като го хванах за рамото, изправена на пръсти.

- Не се притеснявай. Ще ти държа ръката, ако искаш.

- Ох, не ме покровителствай - оплака се докато аз се смеех.

* * *

- Най-ужасната люлка на света - изръмжа Хари.

- Можеше да ти хареса ако очите ти не бяха затворени през цялото време. Гледката беше невероятна. - усмихнах се.

Отказах да го слушам като се оплаква, нещо хвана погледа ми зад мястото където Хари стоеше.

- Ела - хванах ръката му.

Стигнах ме до увеселително стрелбище.

- Тази костенурка е моя - стесних поглед към мястото, където стоеше плюшената играчка.

Хари се смееше, докато подаваше пари на човека.

- С удоволствие ще гледам.