Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 46. [2]

Стоях, трепереща от страх.  Наблюдавах момче, което можеше да бъде грижовно и мило, но сега  многократно удряше мъжът, белязал кожата ми. Скот изглеждаше толкова  силен, когато се изправи срещу мен. Но сега беше неузнаваем – препъваше  се в пода, не можеше да стои прав. Хари затегна челюстта си.

Том  отвърна на молбата ми, хващайки Хари за раменете, издърпвайки го. Можех  само да наблюдавам как къдрокосото момче избута приятеля си, беше  погълнат от това да причинява болка, че не осъзна кой е. В това време  Скот получи ритник в рамото, изревавайки в агония. Нямаше да се  изненадам, ако се отървеше с няколко счупени кости, ако изобщо можеше да  ходи. Начинът, по който се отнасяха към него беше доста ужасяващ.

Това  стигна твърде далече. Опитах се да отида до трите мъжки фигури, отчаяно  исках да направя нещо, каквото и да е. Но се отдръпнах, когато Том ме  спря с ръка, нареждайки ми да стоя на страна.

- Ще те довърша! – Хари изрева.

Ръката ми се появи на устата ми, за да заглуши риданията. Яростта, която показваше Хари ме караше да настръхвам.

Том беше по – настоятелен този път.

- Спри. Хари, спри, нараняваш Бу.

Познатият  зелен цвят на отчаяните му очи, проблясна срещу мен. Том използва  всичката си сила, за да обърне Хари към мен. Изглеждаше напълно изгубен  за секунда, преди отново да придобие суров вид.

- Отведи я. Не искам да вижда това.

Разтресох глава, тъмни кичури замъглиха погледа ми, преди да ги отместя.

- Ще я загубиш. Хари, ще загубиш най – хубавото нещо, което ти се е случвало, ако не спреш!

Кокалчетата  му кървяха. Цветът символизираше опасност. Това ми казваха всички. Хари  беше опасен. Беше лишен от емоция, когато се взря в мен. Думите на Том  явно бяха подействали, Хари премисляше следващият си удар, който  вероятно щеше да доведе Скот в безсъзнание. Докато вниманието му беше  отвлечено, Скот би могъл да се отправи залитайки към изхода. Той мълчеше  през цялото време, може би беше разбрал, че няма да спечели. Ако не  бяхме аз и Том, той сигурно щеше да напусне кръчмата като торба с  кокали.

Хари беше  насилствено задържан, далеч от Скот; ръцете му се бяха обтегнали. Знаех,  че ще е мъчително за него, да гледа как Скот да се измъкне; лишен от  възможността да нанесе фаталния удар, който желаеше. Дори от моята  позиция можех да чуя името си. Стимул, който помагаше, да се успокои,  преди гнева му да прелее още веднъж.