Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 57.

Ако полицията е намерила Хари на мястото, ще трябва да са го задържали
с белезници.

Въпреки неговата изключителна способност да избягва темата за минала криминална дейност, аз бях наясно с връзката му с властите. Бяха му обърнали внимание и обвиниха за виновен.

Реших, че беше най-добре да се отправя към сините мигащи светлини, така че оставих набръчкания мъж на земята в гаража и се обърнах към полицейската кола с възможно най-объркания поглед. Не беше толкова трудно. Сълзите ми бяха пресни, но не от последицата, на която се натъкнах; черти, които оставящи следи надолу по бузите ми бяха доказателство, че съм разбита.

- Тук! - извиках.

Бях избутана от мястото,оставена настрана,но не забравена. По-стара
полицайка продължи да ме пита дали съм добре, ако се нуждая да седна.
Моето мълчание беше предположено да бъде последица от шок. Тя нямаха
никаква идея.

Малко по-късно, наблюдавах отстрани, когато бащата на Хари беше сложен в чакащата линейка. Бях облекчена да чуя само скърцането на колелата по паважа.част от мен се дразнеше на мъжа, правещ сцена, викащ на ангелите от човек като него, натоварен с вина. Похвалих лекарството,упоило се в ръката му,източника на неговото безмълвие.

Странно, че линейката беше придружена от два полицейски мотоциклети. Гърленото запалване на мотора ме стресна и се блъснах в един офицер, носещ предпазен колан, натрупан с неща за принудителна сила.

* * *

Никога досега не съм сядала в полицейска кола. Разсмя ме мисълта за
другите бдителни превозни средства, които бяха на пътя, всеки спазваше
ограничението на скоростта, въздържайки се да се отклони по обиколен
път. Бях доста сигурна, че колкото по-скоро се отклоним, колите биха
се върнали обратно към рискованите си шофьорски навици, които биха довели
до досада.

* * *

- Госпожице?

Очите ми се спуснаха към млад офицер,седнал пред мен. Той ми беше дал

книжна чаша, пълна с млечен чай, ръцете ми използвайки го за източник на
топлина, докато не стана хладък за пиене. Бяхме стояли в стаята за
неопределено дълго време; стените бяха боядисани в магнолия,цвят,който
успокоява нервите. Спомних си, когато бях дръпната на мрачен разпит,
лъча на лампата блесна в очите ми, когато някой каза, че иска да знае
"истината". Но не. Беше мек стол с подлакътници, картини на плаващи кораби,
закачени на стената до вратата и масичка за кафе със списания.